Краят на снимките е показателен за духа, в който е създаден целия филм. “Няма да забравя образа на Колин на финала”, казва Стоун. “Той стоеше там с патериците си, по лицето му течеше сценична кръв, глезенът му беше счупен, той се усмихваше с онази негова усмивка, а лудите му ирландски му очи светеха. Бяхме успели да се справим. Това беше много специален момент и за двама ни. Може да прозвучи претенциозно, но бих казал онова, което казва Птолемей в края на разказа си: “В присъствието му ние бяхме по-добри от самите себе си”. С невероятен талант и усилена работа от страна на целия екип, Стоун постига мечата си да пресъздаде на екран забележителния живот на Александър Велики, от най-ранните му дни до смъртта му, един живот, в който той първо покорява света, а накрая го обединява.