С виртуозното си умение да създава бляскав кинематографичен хаос, Майкъл Бей стана комерсиален лидер на новото поколение режисьори от 90-те години, захранени с реклами и MTV клипове, преди да се прехвърлят в киното. Холивудска фигура до мозъка на костите си, Бей дълго време твърдеше, че е син на много популярен кинорежисьор – без да разкрива точно кой – и е даден за осиновяване при раждането му. В края на 80-те Movieline „разкри”, че бащата на Бей е Джон Франкенхаймър („Ронин”), който веднага отрече и дори си направи ДНК тест с отрицателен резултат. Но Бей продължи да настоява, с обяснението, че по това време ДНК тестовете още не са били достатъчно сигурни. Израснал в Лос Анджелис, той прекарва детството си в снимане на аматьорски екшън филмчета на Super-8. Записва се да учи кино в университета Wesleyan, където една студентска реклама за Кока Кола, му отваря пътя към по-сериозни предложения. Рекламите му на Кока кола, Найк, Бъдуайзър и прясно мляко, му спечелват през 1994 година номинацията на режисьорската гилдия за най-добър режисьор на реклами. С помощта на продуцентите Дон Симпсън и Джери Брукхаймер, Бей прави яркия си дебют в киното – „Лоши момчета” (1995), филмът, който превърна в звезди актьорите Уил Смит и Мартин Лорънс. Бей затвърждава името си с втория си филм – „Скалата” (1996). Докато водещите трима актьори Шон Конъри, Никълъс Кейдж и Ед Харис с лекота влизат в иначе доста пресилената история за предателство и пробив в Алкатраз, стремителният монтаж на Бей, подвижната камера, многоцветните светлинни ефекти и екстремните ъгли на камерата, изобщо не допускат енергията на разказа да спадне. По-популярен от всички очаквания, „Скалата” превърна малко особения Никълъс Кейдж в една от големите екшънзвезди на 90-те и изстреля Бей в режисьорската A-група. С третия си филм, „Армагедон” (1998), Бей доказа, че „Скалата” не е случаен успех. Въпреки, че това е вторият „астероиден” филм в рамките на 3 месеца, изпълненият с адреналин и специални ефекти „Армагедон” успешно съчетава актьорите-ветерани с изгряващи звезди и се превръща в един най-големите хитове на годината. Успехът на Бей му позволява да си осигури рекорден бюджет за следващия си филм – историята от Втората световна война „Пърл Харбър”. Оглавявайки боксофис класациите с впечатляващите $75.2 милиона в премиерния си уикенд, „Пърл Харбър” доказва, че Бей изобщо не смята да се отказва от успеха и от претоварените с мащабни ефекти, зрелища. По примера на „Титаник” (1997) Бей използва истинска историческа трагедия за фон на младежка любовна история. Похвалите към филма идват главно по линия на завладяващите бойни епизоди, въпреки че част от зрителите остават хладни заради неискрената любовна история и прекомерната дължина на филма. През 2003 продължението на „Лоши момчета” също беше един от най-големите хитове на лятото. И последният засега филм Бей – футурстичният екшън „Островът” успя да надхвърли границата на стоте милиона долара от киноразпространението си, но на косъм -101 млн. Това не е кой знае какво постижение за филм с бюджет над 120 милиона. (Разбира се, печалбата ще дойде от DVD изданието.) Следващият сигурен проект на Майкъл Бей засега е един – „Трансформерите: Филмът” и трябва да излезе по екраните през 2007. „Оправданията” на Майкъл Бей Понякога хората стават зли и ме наричат 'бездарник'. Нима не виждат, колко добре вървят филмите ми? Те правят впечатление по цял свят. Срещнах един човек в Бали, който живее в колиба с телевизор и „Скалата” е любимият му филм. Това трябва да означава нещо, нали? "Аз правя филми за тийнейджъри. Е, и? Да не би това да е престъпление?" "Знам, че критиците често не харесват филмите ми. И затова правя така, както ме посъветва Джери Брукхаймър: Не ги чета, наистина". Нет Фокус