“Ад” на носителя на „Оскар” 2002 за чуждоезичен филм за „Ничия земя” Данис Танович е сред премиерните заглавия на 10-тия международен СФФ. След като отнесе първата в историята на СФФ награда „No Man’s Land” за балкански филм за „Ничия земя”, босненският режисьор покори Холивуд, а сега се завръща на юбилейния международен СФФ с нов шедьовър. Филмът ще бъде представен лично от продуцента Марк Баше. Данис Танович е роден през 1969 г. в Зеница (Босна и Херцеговина). Има босненско и белгийско гражданство. Учил е в Академията за драматични изкуства в Сараево и е режисирал Архива за документални филми през първите две години от войната. Неговите новинарски репортажи от конфликта са използвани в информационни емисии по целия свят. Между 1995 и 1997 г. Данис Танович учи режисура в Брюксел, където снима няколко документални филма. След успеха на “Ничия земя” той е поканен за член на журито на фестивала в Кан 2003. „Ад” е вторият игрален филм на Танович. С участието на звездите на френското кино Еманюел Беар, Карол Буке и Карин Виар и създаден по идея на Кшищоф Кешловски и завладяващия сценарий на Кшищоф Пешевич, лентата напомня втората част на Дантевия “Ад”. Резултатът е епически портрет на фамилия, разкъсана от стихийни събития, които години наред заплашват да излязат на повърхността. Ефектът е толкова смразяващ, че отвежда към усещането за метафизическа история за призраци. Разказът се разгръща чрез представянето на поредица от герои: майката, която живее в елегантна къща в провинцията, и нейните три дъщери, вече пораснали, оплетени в сложна мрежа от връзки. В първата част режисьорът брилянтно нахвърля щрихи, с които провокира желанието на зрителя да подреди парчетата мозайка. После действието се пренася в нови сцени: мъж излиза от затвора и се завръща у дома, инцидент от миналото, който отеква като пушечен изстрел. Следва поглед върху семейството, което години наред се мъчи да се пребори с факта, че бащата го е изоставил. С прецизността на швейцарски часовник „Ад” отмерва чувствата в тяхната безкрайна сложност. Филмът се превръща в нюансирана оценка на начините, по които хората реагират, интерпретират и се справят с неразрешимите проблеми. Човешката история се простира от дълбините на трагедията до върховете на комедията по начин, който се удава само на Танович. Актьорският състав е в звездната си форма, а доказателство за таланта на режисьора е развитието на историята в няколко пласта. Този сетивен и наистина изпипан филм, според критиката, може би ще продължи списъка с награди на Танович от „Ничия земя”. Любимецът на българската публика Радивое Андрич ще бъде “във фокус” в юбилейната програма. Той ще бъде представен с трите си филма “Три палми за двама пънкари и едно маце”, “Светкавици!” и “Когато порастна ще стана кенгуру”. И трите ленти са участвали през годините на международния СФФ. “Три палми за двама пънкари и едно маце” е игралният дебют на Радивое Андрич, награден на почти всички югославски фестивали. Филмът е комедия, в която трима младежи се опитват да оцелеят в ситуация на хиперинфлация, като ограбят банката, ограбила цялата нация. “Светкавици” e вторият филм на Радивое Андрич. Самият той го определя като „младежки филм с елементи на комедия, роуд муви, музикален филм и още някои неща”. Това е филмът, с който Радивое Андрич стана любимец на българската публика на СФФ 2003. Тогава той беше член и на международното жури на фестивала. “Когато порасна, ще стана Кенгуру” е смешен и жизнерадостен филм за отчаянието. Героите се борят с него, всеки по свой начин. Някои използват като оръжие любовта, други се надяват на голяма печалба от букмейкърския пункт, трети виждат избавлението в пълната капитулация. Филмът доказва интереса на Радивое Андрич към проблемите на модерните млади хора. Запитан при едно от гостуванията си в България не пребрегва ли екзистенциалната драма на модерния човек като снима комедии, Андрич отговаря, че всеки ден на обикновения човек е една екзистенциална драма и следователно той няма кой знае каква нужда да я гледа и на екрана. „Небе над пейзажа” на босненския режисьор Ненад Джурич ще се бори за наградата STELLA ARTOIS в международния конкурс. Босненският режисьор е избрал фестивалната сцена и за световната премиера на филма! Премиерата е на 16 март от 21.00 ч. в кино „Люмиер”. Специално за събитието пристига и босненската група „No Name”. Панорамата “Балкански филмови срещи” на 10-тия международен СФФ включва най-доброто от киното на региона в момента. Носителят на наградата за най-добър филм във Варшава 2005 - “От гроб до гроб” е сред заглавията на фестивала. Лентата донесе на Ян Цвиткович и наградата за най-добър млад режисьор в Сан Себастиан 2005, награди за най-добър филм и на екуменическото жури в Котбус 2005, най-добър филм и сценарий в Торино, най-добър игрален филм, актриса – Соня Савич, и актьор – Драго Милинович на фестивала в Полша. Ян Цвиткович е роден през 1966 г. в Словения. Дипломира се като археолог и от 1998 г. е автор на сценарии за късометражни, игрални филми и ТВ сериали, отличени с национални и международни награди. През 2001 г. Ян Цвиткович дебютира като режисьор с филма “Хляб и мляко”, отличен като най-добър дебют на фестивала във Венеция. “От гроб до гроб” е вторият му филм, на който Ян Цвиткович е и сценарист. “Това е история за споделената интимност, казва режисьорът. Единственото, което искам да постигна с този филм, е хората, които го гледат, да усетят неговата интимност така, сякаш тя е част от собствения им живот. Идеята на “От гроб на гроб” e не да казва, обяснява, одобрява или неодобрява. Затова и от зрителите не се очаква да го оценяват, а просто да го гледат. Нещата съществуват сами по себе си. Иска ми се и хората да почувстват есенцията на живота, която няма нужда от оценки и присъди.” Главният герой в “От гроб до гроб” – Перо, е неосъществен писател. Той дава израз на литературните си амбиции и идеите си за света с писане на погребални слова, от които се и прехранва. "От началото до края, от раждането до смъртта, от смях до плач - този филм предлага едно рисковано пътуване. Кара ни да се обърнем назад към преживяното и да се замислим не сме ли и ние актьори в една житейска комедия или драма.” Румънският “Смъртта на г-н Лазареску” на Кристи Пую с награда за “Особен поглед” в Кан, голямата награда в Триест, Клуж, втора награда в Чикаго и две номинации на ЕФА е друго заглавие от балканската програма на СФФ. Режисьорът лично ще Филмът е сериозно творческо постижение. В него злощастното ходене по мъките на г-н Лазареску в търсене на медицинска помощ е превърнато в епическа одисея. Една нощ, мъчен от гадене и главоболие, той се обажда на Бърза помощ. Съпровождан от Миоара, която е медицинско лице, г-н Лазареску тръгва по мъчителния път към края. Прехвърлят го от доктор на доктор – пренатоварени и изтощени от многото работа, от болница в болница – задушни и пренаселени с пациенти, докато животът му бавно гасне. Заснет в близко до реалното време и отразяващ, както казва Пую, „типичната румънска мудност”, филмът предизвиква трескаво безпокойство. Не му е чужд и черният хумор, характерен за източноевропейското кино. Вдъхновен от “Шестте морални приказки” на Ерик Ромер, “Смъртта на господин Лазареску” е първият от шестте филма, посветени на букурещките квартали, които Пую възнамерява да направи. Филмът е заснет с краен натурализъм, напомнящ Догма-филмите. Част от панорамата “Балкански филмови срещи” е и носителят на наградата за най-добър турски филм и за най-добра актриса на Йелда Рейно в Истанбул 2005 – “Истанбулски приказки” . Копродукцията на Юмит Юнал, Кудрет Сабанджи, Селим Демирделен, Юджел Юлджу и Омир Атай представя духа на Истанбул, градът, събрал в себе си множество култури. Това е първият филм в Турция, заснет от петима режисьори, които вдъхват живот на своите истории, правейки ги част от цялото. Автор на сценария е Юмит Юнал. Той поставя в основата на филмовото повествование серия от класически приказки в съвременен вариант, превръщайки лентата в трогателен и забавен разказ. Главните герои на филма са Снежанка в нова светлина, Принцът и Спящата красавица, Пепеляшка и Червената шапчица, чиито пътища се пресичат за една нощ, изпълнена с атмосферата на космополитния град и очарователното съжителство на неговите поданици, въпреки различията. Хърватският режисьор Хривое Хрибар ще представи лично на СФФ най-новия си филм “Какво е мъж без мустаци”. Лентата участва в конкурсната програма на фестивала в Сараево 2005. Тази романтична комедия, ситуирана сред суров пейзаж, е любовната история на жена, която се влюбва в местния свещеник. Той не е безразличен към нея, но е неспособен да избере между църквата и чувствата, докато обстоятелствата не го принуждават да вземе решение. Сред балканските филми на СФФ е пълнометражният дебют на Ахмед Имамович - “Върви на Запад”. Босненският режисьор е роден през 1971 г. Бил е асистент-режисьор на Майкъл Уинтърботъм в “Добре дошли в Сараево”. Късометражният филм “10 минути” на Имамович получи наградата на Европейската филмова академия 2002. “Върви на Запад” пък участва в конкурсната програма на фестивала в Монреал 2005. Филмът разказва за хомосексуална двойка между сърбин и мюсюлманин, които живеят в Сараево, и чийто интимен живот е разтърсен от войната в Босна и Херцеговина. “Заложник” на Константин Янарис ще има прожекция на 10-тия международен СФФ. Международният пробив на гръцкия режисьор е през 1991 г. със “Северно от вихъра”. Сега той прави провокативен и спорен трилър. Действието, подобно на “Скорост”, се развива в отвлечен автобус, но “Заложник” е много по-здраво свързан със съвременността. Филмът е базиран на реална случка от 1999 г. и разказва за отчаян млад албанец, който отвлича автобус, пълен с пътници, за да се прибере с него вкъщи. Тази случка е мощният драматичен двигател на филма, а серия от съкровено лични и брутално жестоки ретроспекции разкрива мотивите за отчаяния акт на младежа. Филмът повдига множество въпроси, като представя сложен портрет на общество, което в страха си от неизвестното губи чувство за приличие и човешки облик. Панорамата “Балкански филмови срещи” на 10-тия международен СФФ включва и “Кукуми” на родения във Вутхай, Черна Гора, Иса Кося. “Кукуми”, копродукция на Косово и Хърватия, е носител на специалната награда на журито на кинофестивала в Сараево 2005 и наградата “Regione del Veneto” във Венеция 2005. Действието във филма се развива в първите дни от Натовската окупация на Косово. След подписването на военното споразумение в Куманово, униформените сръбски полицаи дезертират от постовете си в клиниката за душевноболни. С тях си тръгва и персоналът на болницата, оставяйки пациентите на произвола на съдбата. Лудите приемат свободата като шанс да осъществят мечтите си, но реалността се оказва много различна от техните представи и очаквания. "Когато НАТО влезе в Косово и войната свърши, Косово най-после беше свободно, казва Иса Кося. Всички мислехме, че свободата означава да правим каквото искаме. Смятах, че хората, преживели жестокостта и неправдите на военния режим, ще проявят повече разбиране към всяко човешко същество, към всяка ситуация… Но вместо това те станаха жестоки, загубиха съчувствието, обезчовечиха се в името на свободата, която считаха за свое собствено право. Филмът е матфора на поствоенното общество, което поставя свободата изцяло под съмнение. Но в това общество има и хора, на които би им стигнала и глътка свобода. Трима души – да ги наречем “пациенти” - искат да се срещат с други хора, да се обичат помежду си, да правят любов, да пътуват с влак, да пушат… И точно в реализирането на тези най-прости човешки нужди, те срещат непреодолими пречки. Свободата на тримата гасне с угасването на техните желания. В последна сметка те остават неразбрани, преследвани и безмилостно малтретирани." “Свободата да работиш” на Дамян Козоле разказва историята на 40-годишния Петер, който след присъединяването на Словения към ЕС остава без работа, защото фабриката, в която работи е затворена. Докато той губи самоуважение, жена му се среща с друг мъж. Безцелният му живот продължава до момента, когато изтичане на газ в блока, в който живее, го превръща в герой. Режисьорът на “Свободата да работиш” - Дамян Козоле е сред най-популярните кинематографисти в родината си. Той е роден в Брежика през 1964 г. Дебютът на Козоле - “Частен телефон” (1986 г.), е от първите независими филми, заснети в бивша Югославия, а „Порно филм” (2000) е гледан от над 60 000 зрители. Словенският режисьор гостува на 8-ия СФФ с филма си „Резервни части”. Документалните предизвикателства от Балканите са „Пилешки избори”, представен лично от режисьора Горан Радованович. Смешно-тъжна и красиво иронична история за самотата и обезлюдяването.