Франсис Лоурънс, познат с невероятните си музикални видеоклипове, е развил забележителен усет към животворните елементи в разказа и подсилването на влиянието им върху публиката. “Образът на антигериоя Джон Константин и звученето на цялата история ме привлякоха мигновено. Той обитава един необикновен свят, а действието се мести на най-неочаквани места”. “Ако можех да лъжа за нещо до края на кариерата си, то бих казал, че решението за наемането на Франсис е било изцяло моя идея”, признава Голдсман. “Той е страхотен. Толкова е добър, че чак се плаша”. Противно на очакванията на продуцентите, Лоурънс не подхожда към материала от визуалната му страна. “Когато се срещнахме за първи път, той говори в продължение на два часа за сценария и за героите и нито веднъж не спомена за нещо, свързано с това как ще изглеждат нещата”, спомня си Ди Бонавентура. “Обикновено, когато режисьорите идват от света на видеоклиповете или рекламата, те изцяло залагат на видимата част, защото това е нещото, с което са се занимавали. Неговото аналитично отношение към действието беше нещо коренно различно и изключително ни впечатли”. Когато става въпрос за визията, е ясно, че Лоурънс е отлично подготвен. “Той дойде на срещата с рисунките си. Бях пленен от идеята му, че адът и раят съществуват паралелно на нашия свят и че в ада може да се влезе през едно точно определено място от нашия свят. Това, което той предложи, отразяваше изцяло смисъла на филма”. Лоурънс решава да представи пейзажите от подземния свят по коренно различен начин: “Размишлявах за начините, по които съм го виждал изобразен в произведения на изкуството. Тези образи не могат да бъдат свързани с нищо, а аз исках да пресъздам нещо, което хората биха могли да разпознят. Затова, когато Константин е в апартамента на Анджела и за момент се пренася в ада, той се озовава в “адския” вариант на апартамента й. Същото се отнася и за улицата. Така хората по-лесно ще си представят нещата”. След това режисьорът предлага на екипа детайлно описание на различни демони и духове, населяващи света на филма, предлагайки различни идеи, свързани с кастинга. “Интересното беше,”, отбелязва Щоф, “че повечето идеи, които Франсис предложи още на първата среща, в последствие се реализираха”. Желанието на режисьора да представи нещата по необичаен начин е чудесно за история, в която нищо не е само черно или бяло, а характерите са всичко друго, но не и конвенционални. Тук полицейска инспекторка търси отговорите на въпросите си в паранормалното; ангелът, пратеник на Бог на земята, действа по собствени правила; един свещеник вече не може да се моли; предприемач управлява нощен клуб, който е на разположение и на двете страни....и накрая, един герой, който не иска да бъде герой. “Това е човек със сериозни проблеми с Господ. Той воюва с демони, но в същото време не може да се пребори със собствените си ужасни навици, като пушенето, което го убива в буквалния смисъл на думата. В крайна сметка, той е човек, който се опитва да спаси себе си, а не света”, обяснява Франк Капело. “В този филм не всичко има своето обяснение”, казва Голдсман. “Не сме се опитвали да създадем нещо, което да е напълно смилаемо за публиката. По-скоро искахме да й осигурим едно различно преживяване”. “Това не е опит за поучение или за убеждаване в нещо”, добавя Ди Бонавентура. “Това е забавление, което може да има и своята интелектуална, емоционална или философска страна. Но нека първо да ви изплашим, а после можете да разсъждавате върху дълбоките проблеми по-късно .”