Акцент в програмата на юбилейния София Филм Фест е програмата „Мама му стара и живот!” - най-известните документални филми на Николай Волев, носители на многобройни международни и национални награди. На специалната вечер, на 20.3 в кино „Люмиер”, на Николай Волев ще бъде връчена наградата на София за цялостен принос в киноизкуството. Николай Волев е роден на 10.04.1946 г., в София. Учи архитектура в продължение на 2 години, след което завършва Лондонското филмово училище – специалност кинорежисура (1972). Работи в Студията за документални филми (1973-1974), в Българската национална телевизия (1972-1976) и в Студията за игрални филми „Бояна” (1976 – 1991). От 1991 г. е режисьор на свободна практика. Член е на СБФД. В периода 1991-1998 г. е председател на Асоциацията на филмовите продуценти в България и съпредседател на Гилдията на режисьорите. От 2000 г. е член на Борда на директорите на „Бояна Филм”. Николай Волев е един от най-активните български режисьори от средата на 70-е години на 20-и век до днес. Още в началото на своята режисьорска кариера Волев заявява своето присъствие на територията на българското документално и игрално кино като един от обещаващите ни кинематографисти. През 1980 г. българската критика забелязва таланта на режисьора и му присъжда наградата си за документалния филм „Цимент” (1980, Пловдив). Документалният му филм "Грънци" (1984) е отличен със "Сребърен дракон" на фестивала в Краков и със „Сребърен Ритон” в Пловдив. Игралният му дебют „Двойникът”, създаден през 1980 г., е един от най-популярните и любими български филми. Филмът е носител на няколко престижни награди от ФБИФ Варна'80 — за сценарий, за мъжка роля (на Тодор Колев) и за костюми, а също и на наградата за дебют на СБФД (1980). Филмът му "Да обичаш на инат" (1985) печели специалната награда на журито и наградата „Дон Кихот” в Карлови Вари, а също така е признат за най-добър български филм на 1985 г.. Документалният "Дом № 8" (1986) е отличен с голямата награда и с наградата на „ФИПРЕССИ” на фестивала в Оберхаузен; носител е на приза на публиката на международния фестивал в Лион, Франция, и на голямата награда на фестивала във Варна. На фестивала в Лоркен, Франция, филмът получава специалната награда на журито. „Маргарит и Маргарита” (1989) е може би най-коментираният филм в кариерата на Николай Волев. Завършен в края на 1987 г., филмът е спрян от цензурата и не излиза на екран. Опитват се да убедят режисьора да направи нов монтаж. Едва в началото на 1989 г. неочаквано е показан в Перник - вероятно с цел самата публика, възпитавана 40 години в атмосфера на страх, да го заклейми. Но с драматичните събития от 10 ноември 1989-а, се решава и съдбата на творбата, оказала се в точния момент, на точното място. С новата си екранизация на "Козият рог" (1994) Волев печели "Златна роза" и специалната награда на журито във Варна, както и „Сребърна роза” на фестивала в Бергамо, Италия. Документалният „Бърза помощ” (1999) е носител на голямата европейска награда „Сирком”, както и на специалната награда на журито от фестивала на документалното кино в Пловдив. Сред най-новите филми на Николай Волев са игралният „Огледалото на дявола” (2002) и документалният „Вечният любовник” (2003).