През последните 20 години семейства от целия свят са превърнали очарователната история на Крис Ван Алсбърг “Полярен Експрес” в неизменна част от коледните си тържества, при това толкова ценна, колкото и чорапите, които висят над камината в очакване на подаръци. “Беше се превърнало в традиция да чета историята на сина си, докато той растеше и тя никога не спря да го очарова”, казва режисьорът Земекис, почитател на книгата още от нейното издаване през 1985 г. “Въображаемото има измерение, различно от действителността, то съществува някъде между мечтите и реалността, улавяйки магията на Бъдни вечер”. “Има някакъв дълбок смисъл в тази история, надявах се, че ще го открия за работата си върху филма”, добавя Том Ханкс, който също е баща, прекарал много време в четене на приказки за лека нощ. “Мисля, че съм я чел поне четири пъти седмично, така че познавам историята”. Той и неговият партньор от Playtone, продуцентът Гари Гьоцман, предложили идеята за екранизация на историята на автора Ван Алсбърг и продуцента Уилям Тайтлър, след което Ханкс я споделил и с дългогодишния си приятел и колега Земекис. Печелилата Оскар творческа двойка и преди е изследвала въпросите на човешкия дух във филми като “Форест Гъмп” и “Корабокрушенецът”. И двамата са заинтригувани от важното духовно пътуване на безименния млад герой в “Полярен Експрес”. Обичан от децата, “Полярният експрес” въздейства по особен начин и на възрастните, които виждат себе си в младия герой, спомнят си детството, вълненията и очакването на тази най-важна нощ в годината. Вероятно те си спомнят и момента, в който първите сенки на съмнението са се прокраднали в младите им сърца и са разбрали, че да пораснеш може да означава завинаги да изгубиш нещо ценно, нещо, което не могат да определят точно, но могат да почувстват. “Полярен експрес” е филм за този момент, за тази пресечна точка между невинността и зрелостта, когато детето избира дали да тръгне по пътя, който ще затвори сърцето му завинаги или по друг, където ще научи, че вярата няма възраст, правила или граници”. Земекис, който е написал сценария с Уилям Бройлс Мл. (“Корабокрушенецът”, “Аполо 13”), след което режисира филма, отбелязва: “Това е история, която може да бъде свързана с всеки от нас. Толкова много от нас, и като деца, и като възрастни, са поставяли на изпитание вярата си в нещо. Децата могат да приемат историята буквално, като пътешествие в търсене на Дядо Коледа, но възрастните читатели я възприемат като метафора на много по-сериозни идеи. Сърцевината на тази приказка е всъщност историята за вярата в неща, които не можеш да видиш или разбереш напълно”. Веднъж качило се на влака, момчето среща много други деца, всяко от които ще научи своя урок. “Както и във “Вълшебникът от Оз”, отбелязва изпълнителният продуцент Джак Рапке, “всяко дете на този вълшебен влак е на свое собствено пътешествие и всяко от тях ще открие какво му липсва, за да бъде едно цяло. Има едно момиче, което има целия талант, дух и интелект да бъде лидер, но му липсва увереност, както и едно момче, което ние наричаме “Самотното момче”, израснало без любов и нуждаещо се от вяра в другите. Тези теми действат на вътрешно, скрито ниво, като същевременно наблюдаваме зрелищното пътуване на влака към Северния полюс”. Авторът и художник Крис Ван Алсбърг, едно от най-уважаваните имена в детската литература, печели през 1986 г. медал за пастелните си илюстрации на книгата. Той започва кариерата си през 1979 г. с “Градината на Абдул Гасази”, получила безпрецедентен брой литературни награди, което е рядко постижение за дебютна книга. След това през 1981 г. авторът създава “Джумаджи”, дала основата за едноименния филм с Робин Уилямс, а през 1985 г. – и “Полярен експрес”, все произведения, осигурили на Ван Алсбърг място сред малцината автори, печелили два пъти толкова желания медал Caldecott. “Щастливи са децата, които знаят, че има един весел дебел дядка в червен костюм, управляващ летяща шейна” казва авторът, който, макар и възрастен, не е загубил вярата си в чудесата. “Би трябвало да им завиждаме. Вярата в приказното може да се приеме като липса на логика или дори като наивност, но всъщност това е дарба. Свят, в който съществува Голямата стъпка и Чудовището от Лох Нес е по-висш от онзи, в който те не съществуват”. За нашия млад герой самият факт, че се качва на този вълшебен влак, показва, че сърцето и разума му са все още отворени. Както кондукторът мъдро отбелязва: “Няма значение къде отива влакът. Важното е, че си решил да се качиш”.