Допълнителен елемент в “Отблизо” е погледа към съвременния Лондон и поведението на четиримата герои в тази среда. "Лондон е толкова очарователен и многостранен град, че винаги има какво ново да се види в един филм – точно както стана и с Closer”, казва продуцентът Брокау. "Виждаме истинския съвременен Лондон, не романтичната представа на тези които само са чели за него, а истинския град на хората, които живеят там, с всичките му цветове и структури”. Майк Никълс се обърнал към многократно награждавания театрален художник Тим Хатли за дизайна в “Отблизо”. Независимо от факта, че Хатли е сравнително нов в киното, Никълс бил толкова впечатлен от работата му на театралната сцена в постановката на "Private Lives" и "The Crucible", че го поканил без никакви колебания. Хатли от своя страна наел Марк Рагет – художник с дълъг, впечатляващ опит в киното зад гърба си. Хатли прочел пиесата 15 пъти, преди да започне да планира дизайна и да открие в текста “отговорите на всичките ми въпроси за героите”. Визията и усещането, което трябва да създава филма, са сърцето на днешния Лондон. "Ядрото на историята са четирима жители на Лондон, но не градът от туристическите картички, а Лондон на реалните хора като тях”, казва Хатли. Хатли, Рагет и сценографът Джон Буш отбелязват, че всяка сцена в “Отблизо” е изпълнена с дълбочина и напражение и снимачите площадки трябва да отразяват тези чувства и взаимодействия. "Отношенията между героите са доста клаустрофобични”, казва Рагет, "Декорите, които направихме и локациите, които избрахме, подсилват това усещане”. За Дан, беден журналист и неуспешен писател, Хатли създал износен, неудобен лондонски апартамент, разположен близо до район с много книжaрници и кафенета. Фотоателието на Ана е също така и неин дом, и се променя с развитието на историята. Таванското помещение е занемарено в началото на филма, но с настъпването на успехите на Ана, започва да се променя – от еклектично, бохемско фотостудио – в елегантен дом и място за работа. И Хатли, и Рагет са единодушни, че най-голямото предизвикателство за тях било създаването на еротичния клуб. Хатли разговарял с Никълс, който не искал типичен западнал, задимен клуб, а нещо по-луксозно. Той и Рагет проучили няколко лондонски клубове “за мъже”, и се съобразили най-много с с тежкарската обстановка в The Reform Club. "Тим създаде сюрреалистична обстановка с огледални стълби и полупрозрачни стени”, казва Рагет. "Това идеално подпомага настроението на сцената там”. Хатли обсъждал задачата си и с Ан Рот – ветеран дизайнер на костюми, с която Никълс е работил в бродуейския хит "The Odd Couple" още през 60-те. Хатли отпътувал от Лондон за Ню Йорк с големи метални контейнери, натъпкани с модели, мостри, снимки и скици, и "заедно с Ан разглеждахме всичко по време на първото четене на сценария, като обсъждахме и сравнявахме цветовете. Беше изключително преживяване да работя с толкова талантлив човек”. След последната й, много сложна работа по костюмите на 6-часовата продукция на Никълс "Angels in America" за HBO, за Рот този проект изглеждал сравнително проста задача със само четирима герои. "Най-интересният герой беше Дан, игран от Джъд Лоу. Той беше много беден и дрехите му трябваше да са скучни, овехтели и евтини”, казва Рот. "И в същото време, Дан е много секси мъж, така че това беше много интересно предизвикателство”. Рот разбирала, че като журналист, Дан обикновено ходи с риза, вратовръзка и костюм – и че те не могат да бъдат скъпи. "Задачата беше да то направим да изглежда добре в отвратителен костюм и някак си успяхме, като му докарахме вид от средата на 60-те години”. Героинята на Портман, Алис, Рот си представяла като туристка – винаги на път и готова да си легне с дрехите. "Алис е волен дух и не й е проблем да си тръгне във всеки момент. Тя се нуждае само от чифт панталони и две тенски”, казва Рот. Ана и Лари разполагат с повече средства, но отразяват духа на своето поколение, което според Рот, все още предпочита да се облича по-свободно.