Олег Янковски е смятан за късметлия. И не напразно. Дори само приемането му в театралния училище си струва: видял младият Анковски един летен ден обява за приема и решил да проучи въпроса по-обстойно. А в училището, след като станало ясно, че приемните изпити вече са минали, решил все пак да разбере какви са условията и попаднал на канцеларията. Служителят попитал младежа за фамилията му, погледнал в някакви списъци и казал: “Приет сте, занятията започват през септември”. По-късно станало ясно, че братът на Олег, Николай – без да каже на никой, кандидатствал в училището. Но когато узнал, че вместо него са приели Олег, си замълчал. Разбира се, тази история може да е от актьорските анекдоти, но късметът и по-нататък му помага… Олег Янковски е роден на 23 февруари в град Джезказган, Казахска ССР. Баща му – Иван Янковски, преди Октомврийската революция щабскапитан, лейб-гвардеец в Семьоновския полк, е репресиран. Детството на Олег Янковски преминава в Казахстан, където е изселено семейството. Страхувайки се от арест, майка му изгаря всички архиви, свидетелстващи за дворянските корени на Янковски. Живеят в лишения. Майката – Марина Янковска се изучва за счетоводител и сама издържа семейството – трима сина и собствената си майка. Петимата живеят в една стая, но поддържат и голяма библиотека, много четат, а децата учат и чужди езици. С времето част от семейството заминава за Саратов. Най-големият брат – Ростислав започва да играе още в Джезказган, а след това се премества в Минск, в Руския театър и взима 14-годишния Олег със себе си. Там е и театралния дебют на Янковски. При завръщането си в Саратов Олег Янковски постъпва в Саратовското театрално училище и след като завършва през 1965 е зачислен в трупата на Саратовския драматичен театър, където в начало играе основно епизодични роли. Но тук отново се намесва съдбата. Театърът гастролирал в Лвов. Актьорът влязъл да обядва в ресторант. А на съседната маса седял режисьорът Владимир Басов със съпругата си Валентина Титова и други членове на снимачната група на бъдещия филм “Щит и меч”. Обсъждали къде да търсят актьор за ролята на Хенрих Шварцкопф. Титова кимнала към Олег и казала на мъжа си: “Виж, там седи типичен арийски юноша”. Басов се съгласил, че младежът изглежда идеален за ролята, но… ”Той, разбира се, е някакъв физик или филолог. Няма актьор с толкова умно лице”. Слава богу, един от асистентите, все пак решил да провери… Благодарение на “Щит и меч” и следващия филм “Служили двама другари” – Янковски става суперпопулярен. В театъра получава сериозни и големи роли, а в киното - маса предложения: филмите “Огледало” и ”Носталгия” на Андрей Тарковски, “Полети насън и наяве” на Р. Балаян, “Крайцерова соната” на М. Швайцер, “Мой ласковый и нежный зверь” на Е. Лотяну, “Обикновено чудо” и Тот самый Мюнгаузен” на Марк Захаров. Досега Янковски се е снимал в повече от 100 филма – сред тях още: “О любви” (1970), “Премия” (1974), “Сентиментальный роман” (1976), “Поворот” (1978), “Мы, нижеподписшавшиеся” (1981), “Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън: Баскервилското куче” (1981), “Влюбен по собствено желание” (1982), “Храни меня, мой талисман” (1986), “Филер” (1987), “Цареубиец” (1991), “Ревизор” (1996), а през 2001 дебютира и като режисьор с “Приходи на меня посмотрет…”. През 1991, малко преди разпадането на СССР, Олег Янковски е удостен със званието Народен артист на СССР. По този повод актьорът се шегува: “Отново извадих късмет. Станиславски е бил първият Народен артист на СССР, аз се оказах последният…”. Нет Фокус