„Имаше един период от време, в който всеки – бил то продуцент или продуцетска компания - се стремеше да се докопа до добри проекти, така че аз и моите колеги от „Пандора филм” трябваше да реагираме бързо още на ниво скрипт и трийтмънт .Търсихме проекти с културна идентичност, но също така трябваше и да провокираме аудиторията.” – това казва в едно свое интервю Карл Баумгартнер. Името на немския продуцент - един от създателите на компанията ”Пандора филм” - нашумя особено преди близо десет години, когато филмът на Емир Кустурица „Ъндърграунд” (1995) взе Златната палма на фестивала в Кан „Пандора филм” е създадена през 1981 година от Карл Баумгартнер и Рейнхард Брундинг - един от лидерите на германската арт кино продукция. „Пандора” в момента е водеща продуцентска компания в Европа за международно арт кино. Компанията се отвърждава с дистрибуцията на филми като „Път” на Йълмъз Гюней (1982, YOL by Yilmaz Güney) – носител на Златна палма от Кан и Златен глобус. „Пандора филм”застава и зад заглавия и автори като „Носталгия” на Андрей Тарковски (1983, NOSTALGHIA by Andrej Tarkovsky), DOWN BY LAW by Jim Jarmusch (1986), „Аз си поръчах наемен убиец” на Аки Каурисмаки (2001, I HIRED A CONTRACTKILLER by Aki Kaurismäki), „Орландо” на Сали Потър (1992, ORLANDO by Sally Potter), „Пианото” на Джейн Кемпиън (1993, THE PIANO by Jane Campion), „Ъндърграунд” на Емир Кустурица (1995, UNDERGROUND by Emir Kusturica) и „Сбогом спътнице моя” на Чън Кайгъ (1993, FAREWELL TO MY CONCUBINE by Chen Kaige). През 1995 компанията достига пълния си връх в копродуценството с DEAD MAN by Jim Jarmusch (1995), „Ъндърграунд” на Кустурица (UNDERGROUND by Emir Kusturica) и „Флирт” на Хал Хартли (1995). Възходът продължава и след 1996 с „Урок по танго” на Сали Потър (1997) и „Кама Сутра” на Мира Наир (2000, KAMA SUTRA by Mira Nair). От 1996 година насам „Пандора филм” директно продуцира филми, като продължава да влиза в партньорски отношения с други копродуценти. Решаващият фактор в определянето на много от проектите идва от офиса във Франкфурт. „Първо режисьорът! – отсича Баумгартнер. Това е за мен първият и основен въпрос: кой ще е режисьорът? Разбира се – важен е сценарият, кастингът и други съществени критерии – като това кои са останалите партньори, съпродуценти. Много по-лесно ми е първо да имам режисьор за бъдещ проект, отколкото първо да имам сценарий." Баумгартнер винаги е силно обвързан с креативната страна на продукцията. Така например развитието на последния филм на Кустурица „Черна котка, бял котарак” (1998) започва просто от една оригинална идея. „Пандора” в последните години работи с таджикския режисьор Бахтияр Худойназаров („Луна папа” – 1999, „Шик”- 2003). Разпространява филмите на Кустурица и Уей Уанг („Китайска кутия”, 1997), също така „Изкусителна луна” на Чън Кайгъ(1996), „Кама Сутра” на Мира Наир. В списъка има и други, европейски продукции. „Пандора има и втора фирма Пегасос- пояснява Баумгартнер. „Пегасос има две задачи – да разпространява документални филми и филми от третия свят, основно и филми не принадлежащи към общата продукция на Европа и Америка. През 1998-1999 „Пандора” продуцира и: „Черна котка, бял котарак” на Кустурица (1998, BLACK CAT, WHITE CAT by Emir Kusturica) . Филмът печели наградата за най-добра режисура на Венецианския филмов фестивал и „Пълнолуние” на Фреди Мюрер (1998, FULLMOON by Fredi Murer) което от своя страна получава Grand Prix на фестивала в Монреал. „Пола Х” на Лео Каракс (1999, POLA X by Leos Carax) и „Дух куче” на Джим Джармъш (1999, GHOST DOG by Jim Jarmusch) които са представени в конкурса на 52то издание на фестивала в Кан. Режисьорът Бахтияр Худойназаров и неговият фантастичен „Луна Папа” (1999, LUNA PAPA) пък е показан с успех на фестивалите във Венеция,Торонто, и Токио, влиза дори в селекцията за Оскар 2000. В Токио получава награда за филм с изключителен художествен принос. Също така през 2000 година следват Амос Колек „Бърза закуска, бърза жена” (Amos Kolleck's FAST FOOD, FAST WOMEN) и „Хималая” на Ерик Вали (HIMALAYA by Eric Valli). Последните години Карл Баумгартнер подкрепи „Истории на Супер 8” на Емир Кустурица (2001), „Самсара” на индиеца Пан Налин (2001), „Целувката на мечока” на Сергей Бодров-баща (2002). Едно от най-провокативните заглавия на „Пандора филм” е „Пролет, лято, есен, зима … и пак пролет” („Spring, summer, fall, winter… and spring”) на скандалния и много нашумял в Европа корейски режисьор Ким Ки-Дук, който е представен в програмата на 8-мия София Филм Фест. В момента немската продуцентска компания подготвя „Долина на цветята” („Valley of Flowers”) отново на Пан Налин, който трябва да излезе през 2005 година на екран.