Първа среща с уличния телефон БАТ’ ГОШО огражда обяви за квартири във вестника. Посяга към телефонната слушалка на уличен апарат. Започва да набира. Свързва се, но прекъсва. На дисплея на апарата е изписано: “Сложете монета...”. БАТ’ ГОШО ядосано бърка в джоба си и изважда стотинка. Поставя я, но докато набира продължава да я държи. Отново не става и той се принуждава да я пусне в телефонния апарат. Набира, но телефонът му поглъща монетата без да му даде право да завърти номер. Отново изписва: “Поставете монета...”. БАТ’ ГОШО се ядосва и удря телефона. Заболява го ръката и той започва да я целува и да я духа, подскачайки. След като се поуспокоява, се замисля. После обръща яката си от вътрешната страна, където има арсенал топлийки, игли за шиене, кабърчета, кламери, пирони и конци. Изважда конец и един пирон, след което взема една монета от кесията си бързо започва да майстори нещо. По доволната му физиономия си личи, че е готов. Приближава отново до телефона. Пуска монетата, набира номера, разговаря, затваря слушалката и бавно изтегля с конеца монетата, която е вързал и пробил преди това. Отново я поставя и продължава да набира. Провежда много телефонни разговори и отмята една след друга обявите във вестника. © Сценарна работилница художник Антоний Демирев