Дима Димова: Днешното ни кино наистина гъмжи от бандити-мутри и от техните жертви. Бих могла да изброя още поне пет-шест заглавия, населявани от подобни персонажи, което никак не е малко сред ограничения брой филми, които се правят. Но точно в тях откривам симптомите за една адекватна реакция към действителността, през която трябва да се мине, като през чистилище. Защото, струва ми се, това е вълната на нашето филмово “морално безпокойство”, която се стреми да дефинира тревогите на времето. Бих я нарекла (позволявам си да използвам за формулирането й заглавието на разказа на Александър Чакъров, станал основа за един от добрите тв филми - на Веселин Тамахкяров “Каталии”) - “Войната на мира”. Война по време на Демокрация. Тази тематична ориентация е може би и своеобразно свидетелство, че нашето кино намира сили да бъде ангажирано с обществените и човешки драми, т. е. отново е витално. Още повече, че въпросната “снимка” на житейския и морално-духовен статус на част от съвремието ни не остана само в рамките на трагичните тонове, на горчилката, на безнадежността. Тя носи енергията на съпротивата, на противопоставянето, на взривянето й и със средствата на комедийната гротеска и ирония (“Търси се екстрасенс” на Михаил Мелтев”). Пълният текст, можете да прочетете на страниците на списание “Кино” – брой 6 2002