Висока 1.78 см. с дълга руса коса и сини очи, Пета Уилсън прави впечатление още на пръв поглед. Но не се оставяйте красотата на 32-годишната двукратно номинирана за наградата Джемини актриса, да ви заслепи. Талантлива и одухотворена, Пета спечели вниманието на зрителите от цял свят и популярност, за която повечето актьори могат само да мечтаят. "Пета е израснала на едно слабо засегнато от цивилизацията място – Нова Гвинея, и част от душата й никога не е напуснала острова. В нея се съчетават по невероятен начин непреклонност, уязвимост, чувственост и непредсказуемост — в равни части." — Джоуел Сърноу, консултант на La Femme Nikita Родената в Сидни, Австралия Пета прекарва детските си години на Папуа-Нова Гвинея и впечатленията са неизличими в нея и до днес. Без телевизия или радио, Пета и брат й Роб, трябва да се забавляват сами и често „поставят мюзикъли” пред родителите си с помощта на един магнетофон и записите на Лайза Минели и Нийл Даймън. Дарси Уилсън, бащата на Пета е военен, и семейството често се мести през тийнейджърските години на момичето. Като дете на военен, Пета бързо се научава да се "чувства в свои води" с най-различни хора и ситуации. Като сменя училищата на всеки 6 месеца, тя бързо привиква да се адаптира и се научава лесно да си създава нови приятели. "Всеки който я види, си казва, Господи, в нея има нещо специално." — Джоуел Сърноу, консултант на La Femme Nikita Докато расте, Пета активно спортува. "Обичах да спортувам. Това ме държеше далеч от разни проблеми. Имах много енертия и спортът беше най-подходящият начин да я изразходвам ", казва Пета. Майката на Пета решила, че иска по-женствена дъщеря, и я изпратила на курс по обноски. Там Пета се научила как да ходи и скоро била забелязана от представител на агенция за модели. Следващите няколко години Пета пътува из Европа, работи като модел и си мечтае да стане актриса. През 1991 г.тази мечта е причината да замине за САЩ и да постъпи в The Actors Circle Theater в Лос Анджелис. Започва да получава малки роли в независими филми и скоро кариерата й в телевизията потръгва. През 1996 г. Пета е готова за нови предизвикателства. Иска да се премести в Ню Йорк, за да продължи работата и обучението си в театъра. Но дни преди да напусне Лос Анджелис, агентът й я убеждава да се яви на прослушване за новия сериал на ТВ мрежата USA Network, La Femme Nikita, базиран на едноименния френски филм на Люк Бесон. Без никакви очаквания, без дори да е сигурна дали иска да играе в ТВ сериал, Пета се явява на кастинга и е избрана след останалите повече от 200 кандидатки. "Щом влезе в офиса, където провеждахме кастинга, всички останахме поразени. Разбрахме, че имаме звезда." — Рон Пърт бивш президент на USA Network La Femme Nikita е успешен трамплин за кариерата на Пета. Тя получава 2 номинации за наградата Джемини в категорията "Най-добро изпълнение на актриса в драматична роля" за превъплъщението като Никита. Снима се в "Mercy" с Елън Баркин и филма на Showtimes "A Girl Thing" със Стокард Чанинг. През 2002 играе в „Джо и Макс”. През 2003, заедно със сър Шон Конъри е във филма на 20th Century Fox „Лигата на необикновените”. Освен работата й, самата Пета се превръща в любимка на медиите. Гостувала е в безброй токшоута, всключително при Роузи O'Донъл, Джей Лено, Конан O'Брайън и Дейвид Летърман, а материали за нея често се появяват в най-популярните издания за шоубизнес по цял свят. Според австралийската звезда, основният трик в нейния занаят е намирането на точния баланс. "На актьорите често им се случва да излязат от баланс, защото през цялото време влизат в различни образи. Кои тогава са те? Аз съм актриса, която не играе по метода на Станиславски – правя всичко в момента. Както децата, които играят на каубои и индианци, на стражари и апаши... което е много по-здравословно за психиката. В основни линии актьорът трябва да е едновременно боята, четката и платното". Уилсън все още учи. Тя не е съвсем сигурна какво трябва да се прави с живота си, освен, че иска да има „добър съпруг и хубави деца. Това би трябвало да е достатъчно, нали за това сме тук”, казва актрисата. „Някои от актьорите, които познавам са странни хора и не забелязват нищо извън себе си – колко хубав е денят например”. „Ако не успеех да пробия като актриса, винаги можех да отворя магазинче за пържена риба и чипс”, казва тя със смях. „Но не очаквах, че ще остана толкова дълго в Америка. Минаха десет години и аз все още съм тук. Тръгнах на разходка и още не съм се прибрала. Ще се върна у дома, но разходката още не е свършила”. „В Америка всичко ми беше много интересно но най-хубавото е, открих този красив англичанин от ирландски произход на име Демиън Харис. Той е сценарист и режисьор. Той е син на Ричард Харис, и аз съм лудо влюбена в него. Живеем заедно и той е моето вдъхновение.... Обичам Лос Анджелис и превърнах града в поредното ми училище, което посещавам всеки ден – срещам се с различни хора, понякога отново работя по малко като модел. С Демиън ходим на романтични вечери, на кино и обсъждаме предложенията, които получавам - засега всичко е чудесно”. Нет Фокус