Всяка зима, дълбоко в жестоката ледена пустиня, в най – негостоприемната част на земята, започва едно наистина забележително пътешествие. Така е от хилядолетия. Хиляди императорски пингвини напускат сигурността на океанските дълбини, изкачват се на леда и тръгват на своето пътешествие към едно от малкото места на земята, където няма никакъв живот. Водени единствено от инстинктите си и от Северното сияние, те напредват през снежни бури и виелици. Когато най – накрая достигнат земите за гнездене започва сложен ритуал на прелъстяване, в резултат на който те образуват моногамни двойки, имащи една-единствена цел – продължаване на вида. При най-жестоките и безмилостни климатични условия и на най-суровото място, което природата е създала на нашата планета.... Дните стават все по-къси, а времето все по-ужасно. Женските остават в земите за гнездене само докато снесат едно-единствено яйце. Веднага след това те поемат по дългия обратен път към океана. Изтощени до крайност от месеците, прекарани без никаква храна, те достигат със сетни сили до пълните с риба океански води. Това е едно пътешествие, изпълнено с трудности. Които не свършват с достигането на морските дълбини. Напротив, там то става още по-опасно и хазартно, защото един от най-страшните врагове на императорските пингвини и техният спокоен свят ги очаква там. Хищият леопардов тюлен е заел своето място в очакване на изтощените женски, които са лесна плячка. Мъжките императорски пингвини остават в земите за гнездене да охраняват и да мътят скъпоценното яйце, което пазят скътано в своеобразна люлка върху краката си. Подложени на температури далеч под нулата и на ужасните бури през полярната зима, те са изложени на не по-малки опасности. Изминават два дълги месеца, през които мъжките не се хранят, яйцата започват да се излюпват. След като веднъж са се появили в този нов призрачен и бял за тях свят, малките пиленца немогат да оцелеят дълго с ограничените хранителни запаси на техните бащи. Ако майките им не се върнат навреме от океана с храна, току-що родените малчугани ще загинат. След като семействата се съберат отново, ролите се разменят. Майките остават с рожбите си, докато бащите, изнемощяли от студа и примиращи от глад се насочват към океана. Времето започва са става все по – топло и ледът започва да се топи и разчупва. Възрастните императорски пингвини започват тяхното пътешествие отново. Така както го правят от незапомнени времена, те маршируват стотици километри през най – опасната и коварна област на Земята. А малките предприемат своите първи несигурни опити за гмуркане в дълбините на океана. За да се върнат един ден и те. Като родители.