На 50-я юбилеен Лондонски кинофестивал, който ще се проведе в британската столица от 18 октомври до 2 ноември, ще бъде показан първият порно-филм за средната класа. Така препоръчва „Shortbus” на Джон Камерън Мичъл списание Time с уточнението, че филмът не трябва да се пропуска. „Действието се развива в Ню Йорк, жанрът е романтична комедия с традиционните раздели и събирания, със смях и сълзи”, пише The Guardian. Но този път към смеха и сълзите е добавен и секс – при това съвсем откровен. „Още в началото на „Shortbus” има сцена, в която героят се занимава сам със себе си с орален секс, а първите три еякулации се случват, преди да сте стигнали до пуканките", пише британският вестник. По-нататък е показан целият спектър на интимния живот на героите: традиционен секс, хомосексуален, групов, плюс онанизъм и воайорство. Художественият ръководител на фестивала Сандра Хебрън изрази удовлетворение от присъдата на цензурата. По нейни думи, „приетото решение свидетелства, че членовете на Британската комисия по категоризация на филмите са започнали да позволяват на хората сами да правят избор какво да гледат и какво не.” В анотацията към филма се приведени думите на режисьора за нарастващото лицемерие на американското кино. По думите на Джон Камерън Мичъл, това води до „застой и формализъм в порнографията, която днес вероятно се явява за младите американци основен източник на знания за секса". "Микроавтобус" ще бъде показан на Лондонския кинофестивал на 24 октомври и ще тръгне по кината на Острова от 1 декември. Напомняме, че излизането на толкова откровен филм за широко разпространение не се случва за първи път във Великобритания. През февруари 2005 по британските екрани излезе филмът „Девет песни” на Майкъл Уинтърботъм. Разказва се за любовната връзка между двама млади – Мат и Лиз. Дебютът на лентата беще на фестивала в Кан през май 2004 и предизвика скандал - някои критици обявиха филма за порнография. Но независимо от скандалността му, на 52-я международен кинофестивал в Сан-Себастиян "Девет песни" получи наградата за най-добра операторска работа на Марсел Зискинд. Строгите цензори от Британския съвет по категоризация на филмите този път не се намесили в творческия процес на производството на филма и не присъдили ограничение "до 18 години", а постановили, че въвеждането на сексуалните сцени в повествованието е "напълно оправдано от контекста". Нет Фокус