С цел постигане на максимална автентичност във филма, всеки един декор, оръжие, мебелировка или облекла са изработени специално за продукцията. Работилниците и гардеробните започват работа много преди началото на снимките. “Въпросът как ще изглежда всичко започва с решението къде точно ще снимаме”, казва дизайнерът на продукцията Ян Роелфс. “Трябваше да намерим местности с достатъчно характерен пейзаж, така че да се доближават максимално до представата за Македония, Персия или Индия. В противен случай всичко би се смесило”. Стоун и Роелфс претърсват целия свят, за да открият най-подходящите места за пътешествията на Александър, като накрая се спират на Мароко, Тайланд и две студиа в покрайнините на Лондон за вътрешните снимки. Мароко се оказва идеалното място за изискванията, които поставя разказваната история. Страната предлага невероятен пейзаж, всеотдаен местен персонал и атмосфера, носеща духа на древността, която е най-подходяща за пресъздаването на живота на Александър. Продуцентът Джон Килик споделя: “Най-важното беше, че трябваше да се обединим, за да направим филма възможен. Нямаше как да преминем хиляди километри през десетки държави, както самият Александър е направил, а трябваше да се съсредоточим върху две места, които да предлагат достатъчно разнообразие. В близост до Маракеш имаше пустини, полета, планини, снегове и горещи места, които се намираха на не повече от час и половина път едно от друго. За една от важните във филма местности, която трябваше да представлява река в Индия, не можахме да намерим нищо подходящо в Мароко, така че избрахме една невероятна местност край река Меконг в Тайланд, на границата с Лаос. Тайланд ни предложи и решение на въпроса с участието на дресирани азиатски слонове в продукцията”. Преди започването на истинските снимки, Стоун и операторът Родриго Прието заснемат части от Малта и индийските Хималаи, които използват за пресъздаването на Александрийското пристанище с прочутия фар на остров Фарос, който е едно от чудесата на света, и за пътешествията на Александър през снежните земи на Североизтока. “Решихме да придадем различно усещане и нюанс на всеки отделен период от живота на Александър”, отбелязва операторът. “Сцените в Македония, когато той е по-млад, са в по-чисти и “невинни” цветове. За битката при Гавгамела използвахме тютюнев филтър, за да оцветим цялата картина в пустинно-жълто. За Вавилон търсихме отблясъците на старо злато, а за Индия предпочетохме по-голяма пъстрота, която постигнахме с подсилване на контраста чрез специална обработка на филмовия негатив”. В пустинята край Маракеш екипът построява богато украсената шатра на Александър край бойното поле при Гавгамела. В младостта си императорът е много силно повлиян от легендите за древногръцките герои, затова дизайнерите поставят митичния щит на Ахил над трона му, а абаносовата ракла до леглото му е резбована със сцени от “Илиада” и “Одисея”. В Мароко са заснети и сцените на пазара за коне в Македония, където Александър за първи път вижда и в последствие укротява Буцефал. Използвани са над 50 коня и магарета, построени са сергии с плодове и зеленчуци, статистите носят семпли дрехи от бял лен и всичко това идеално пресъздава пасторалната картина на древна Македония. Някои от сцените обаче не могат да бъдат заснети на открито и създателите на филма използват студио Пайнууд край Лондон, за да построят богато украсения Индийски дворец с неговите екзотични градини. Това отнема 4 месеца, като над 150 човека работят ежедневно за изграждането му. Друг важен декор също е направен в студиото - ослепителният Вавилон. “Това определено е най-пищното нещо, което съм сътворявал. Беше лесно от концептуална гледна точка, защото от самото начало бях сигурен точно какво искам. Самото изработване обаче беше свързано с невероятно много работа. Исках да има високи тавани и много нива, както и да включа Висящите градини в общия изглед, а това ни струваше доста усилия”. Вероятно най-впечатляващата част от декорите е спалнята на Дарий, в която се настанява Александър след победата над врага си. Мебелировката е изработена ръчно в Мароко, а завесите и балдахинът са изтъкани в Пакистан. За създаването на легендарните Висящи градини, декораторът Джим Ериксън използва целия си талант на градинар и познанията си по ботаника. Студената английска зима и фактът, че в студиото няма централно отопление, принуждава екипа да завива растенията и да ги топли със специални лампи всяка нощ след приключване на снимките. Великолепните порти на Вавилон, през които Александър и неговата армия триумфално преминават след победата си над Дарий, са изработени в Маракеш. “В музея в Берлин са запазени части от Източните порти”, казва Роелфс. “Това ни даде основната идея, но не исках да копирам и след като помислих доста, стигнах до идеята, че Главната порта е била свързана с мост над река Ефрат. Това е една невероятно плодовита земя край голяма река и когато Александър идва, той заварва най-богатата област на земята”. Вниманието към детайлите в продукцията е толкова голямо, че Джим Ериксън не позволява в дъжда от цветя, който посреща Александър и неговите бойци при влизането им във Вавилон, да попадне жълта роза, тъй като знае, че през 4 в. пр. н. е. такива рози са били отглеждани единствено в Китай. Александър израства в царския дворец в Пела, столицата на Македония, който е пресъздаден с изключително внимание към детайла. Спалнята на Олимпия, където Александър прекарва детските си години, е украсена с фрагменти от Омировата “Илиада”, по пода има невероятно красиви мозайки, а по стените – рисунки на човешки фигури. Дворът е направен така, че да позволява заснемането както на пищното сватбено тържество на Филип, така и на тренировките на Александър и младите му другари по борба. Декорът на Александрийската библиотека, откъдето Сър Антъни Хопкинс, в ролята на Птолемей, разказва спомените си за дните, прекарани с Александър, е построен в друго лондонско студио – Шепъртън. На мраморния под има фрески, изработени от мозайка, които пресъздават подвизите на Александър, а лавиците съдържат над 25 000 ръкописа.