Четиримата основни актьори в “Отблизо” имали редкия шанс да се насладят на 4 седмичен репетиционен период преди началото на снимачния период, даващ възможност на актьорите и Майк Никълс наистина да се опознаят с героите във всичките им различни измерения. Никълс винаги прави репетиции, но когато снима филм, това става по съвсем различен начин от репетициите в театъра. В киното почти винаги всичко се заснема на части и обикновено не в последователността на действието. "Затова в репетиционния процес трябваше да решим каква история искаме да разкажем”, казва той. "Колко по-навътре навлизаме в историята, толкова по-интересно става, и толкова повече имаме нужда да разберем какво следва”. В случая с “Отблизо”, това налагало актьорите да си изяснят какво се е случило в големите периоди от време, които филмът не ни показва, периоди от по година и повече между сцените. Друга причина Никълс да репетира, била възможността да събере актьорите заедно, "така че те да се поопознаят и да разберат как ще се чувстват заедно. Колкото по-добри са актьори, които участват в един филм – както тези четирима в “Отблизо” – толкова по-добре те усещат отношенията между героите във филма”. Портман, която е работила с Никълс в театралната постановка на "Чайка” от Чехов, казва, че подходът на режисьора при репетициите за “Отблизо” е бил различен. "На сцената процесът беше друг”, казва тя. "Майк сядаше отзад и оставаше всичко да се развива. За филма – той се намесваше много повече – с предложения и дълги разговори с всеки от нас, актьорите. Чувствах се сякаш сме в много интересен час по английски, анализирахме пиесата по време на репетициите, обяснявахме си я с много литературни сравнения”. Лоу, който признава, че понякога се наслаждава на откритията, направени по време на репетиция повече, отколкото по време на самите снимки на филма, смята подхода на Никълс за уникален. "Той работи като никой друг. Прекрасно е самото му присъствие, историите които разказва, препратките и сравненията. Насочва ни съвсем неуловимо. Леко, почти несъзнателно всички тръгваме натам, накъдето иска да ни насочи. И постепенно – каквито и съмнения да е имал, всеки актьор се прониква от мисълта, че той е единствения, който би могъл да изиграе ролята. А за нас, актьорите, увереността в собствените ни сили е от голямо значение”. Оптимизмът, който Никълс внушава, имал забележителен ефект въпху Робъртс, казва тя. "Той е толкова открит и ентусиазиран. Той е най-добрият водач, който бих могла да си пожелая. Знае как да окуражава хората. Просто е невероятен. Наистина събуди много емоции в нас, много размисли и желание много да разговаряме. Майк е много умел в разработката на драматични сценарии, които съдържат враждебност и вулгарност и подобни отблъскващи елементи, и някак си в процеса на развитието на историята, съумява да ги превърне в нещо, което всеки от нас е казвал, правил или преживявал”. "Прекарахме доста време в разговори за големите теми от пиесата”, казва Оуен, "как се държат хората, когато са притиснати, как се държат, когато са влюбени, или когато се чувстват наранени. Това ни даде необходимата увереност по-късно, когато започнаха снимките ”. “Подходът на Никълс към репетициите даде своите плодове по време на снимките”, отбелязва Оуен. "Майк много го бива – а когато режисьорът знае какво прави – всичко останало само си идва на мястото”, казва той. "По време на снимките той правеше много малко дубли, което запазваше свежестта на изпълненията ни. Когато правите няколко дубъла, въпреки, че може да подобрите нещо, от определен момент нататък има опасност изпълнението да загуби своята жизненост, духа си. Но Майк не позволява това да се случи. Когато знаеш, че ще снимаш само два или три дубъла, има и едно напражение, което вдига адреналина при всяка сцена и въздейства чудесно”.