Син на Чарлс Робърт Редфорд, счетоводител в Стандарт Ойл и Марта Редфорд, която умира през 1955, годината, в която синът й завършва гимназия, Чарлс Робърт Редфорд, Младши е агресивно дете, което се забърква в дребни кражби в гимназията и губи бейзболната си стипендия като студент в Университета в Колорада, заради системни злоупотреби с алкохол. След като учи в института по изкуствата Pratt и живее известно време в Европа, се завръща в САЩ и започва да учи актьорско майсторство в Американската Академия за Драматични Изкуства. През 1958 се жени за Лола Ван Вагенен, (родена през 1940); развеждат се през 1985, от брака им се раждат четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната смърт при бебетата. Дъщеря му Шона Редфорд,родена 1960 г., е художничка; първото й дете се ражда през 1991 г. и Редфорд става дядо. Синът му Джейми Редфорд, роден през 1962, е сценарист. Дъщеря му Ейми Харт Редфорд, родена през 1970 г., е актриса. Робърт Редфорд има брат Уилям. Опитът му, натрупан на сцената и в телевизията през следващите години, съчетан с изцяло американския му добър външен вид, естествено води до роли в киното, а филмът, който го превръща в звезда е „Бъч Касиди и Сънданс Кид” през 1969, когато актьорът е на 32 години. „Такива, каквито бяхме”и „Ужилването”, и двата през 1973 г., правят Редфорд актьор № 1 в боксофиса за следващите 3 години. Редфорд използва влиянието си за да подпомага различни екологични каузи и да си купи недвижима собственост в Юта, където си посторява ранчо.Там, през 1980 създава институцията Сънданс за подпомагане на изгряващи кинотворци. Ежегодният кинофестивал, който организира, е един от най-влиятелните в света. Режисьорския си дебют Редфорд прави през 1985 г.с „Обикновени хора”, и филмът му носи Оскар за най-добър режисьор през 1981 г.. Осем години по-късно отново застава от другата страна на камерата, този път за да екранизира известния роман на Джон Кикълс за Югозапада”Войната за фасулената нива в Милагро” (1988). През 1992 печели овациите и на публиката, и на критиката с „Там тече река”, а през 1994, с „Телевизионно състезание” (1994), отново получава номинация за най-добър режисьор. Нет Фокус