Един от най-касовите руски филми за 2005-а година - филмът, който събра 18 милиона зрители само за 3 седмици на руски екран и надмина по приходи хитове като “Троя” и “Властелина на пръстените” - „Турски гамбит” идва в България специално за 10-ия юбилеен София Филм Фест! Филмът е заснет в България от продуцентската студия на Никита Михалков "Три Т", по поръчка на руския Канал 1. От българска страна в продуцентската група участват „Радиовижън плюс”- Александър Методиев и „Бояна филм”- Евгений Михайлов. Филмът ще има специална премиера в рамките на 10-ия София Филм Фест – на 11 март от 20.00 ч. в зала 1 на НДК. Режисьорът на филма Джаник Файзиев пристига специално за премиерата. Хитът „Статски съветник”, реж. Филип Янковски, също пристига специално за феста. Филмът, заснет по мотиви на едноименния роман на Борис Акунин - част от поредицата „Приключенията на Ераст Петрович Фандорин” е оценен като кулминацията на хитовата поредица за Фандорин. Филмът донася две награди „Златен орел“ – за най-добър актьор на Никита Михалков и за поддържащ актьор на Константин Хабенски. Разпространява се в киномрежата със завидните 360 копия. Елитът на руското актьорско войнство е във вихъра си - Олег Меншиков, Никита Михалков, Константин Хабенски, Владимир Машков, Олег Табаков, Фьодор Бондарчук, Мария Миронова, Оксана Фандера. Към звездната руска група се присъединява и блокбастърът „9-а рота”, на режисьора Фьодор Бондарчук, с 4 награди „Златен орел“ '05 – за най-добър филм, за операторско майсторство, за музика и за звук. Режисьорският дебют на Фьодор Бондарчук, първият в Русия истински военен филм. Бондарчук дебютира в режисурата на 38 години; на същата възраст баща му – Сергей Бондарчук, заснема Съдбата на човека през 1959 г. Бащата въплъщава колективната памет на своето поколение, съзряло за една нощ на 22 юни 1941 г. Синът прави същото с колективната памет на момчета, които не успяха да станат мъже в планините на Афганистан, Абхазия, Чечня и където и да е другаде. В селекцията е включен носителят на голямата награда “Златен Св. Георгий” на тазгодишния межународен кинофестивал в Москва “Космосът като предчувствие” на Алексей Учител. Режисьорът снима малко, но всеки негов филм се превръща в събитие. Голямата популярност на Алексей Учител идва през 2000 г. с излизането на “Дневник его жены”. Филмът обикаля много международни фестивали. Носител е на втора награда на кинофестивала в Сочи (2000 г.) и наградата “Ника” за най-добър филм (2001 г.). Лентата е номинирана за “Оскар” в категорията за най-добър чуждестранен филм. През 2003 г. Алексей Учител снима “Прогулка”, който също печели голям успех в Русия и по света – награди на национални и международни кинофестивали за изключително талантливо художествено решение, най-добра режисура. Филмът е отличен с наградата “Златен орел” за най-добра женска роля на Ирина Пегова, която е част от актьорския състав и в последния филм на Алексей Учител “Космосът като предчувствие”. Лентата е резултат от съвместната работа на големи кинопрофесионалисти, което обяснява и сериозния зрителски интерес. Освен режисьора Алексей Учител, “Космосът като предчувствие” събира на едно място още трима лауреати на наградата “Ника” – сценариста Александър Миндадзе (постоянен сценарист на филмите на Вадим Абрашитов – “Парад планеты”, “Плюмбум или опасная игра”, “Магнитни бури” и др.), чийто списък с награди е изключително дълъг, оператора Юрий Клеменко и изпълнителя на главната роля във филма, Евгений Миронов. Алегоричността и многозначителността в създадената от Алексей Учител история започва още от заглавието на “Космосът като предчувствие”. Действието се развива през 1957 г., когато в Космоса е пуснат първият изкуствен спътник на Земята. Това е време на очакване на първия полет на човека в космоса, време на надежда и вяра в романтичното и фантастично бъдеще на човечеството. В малък пристанищен град на границата с Норвегия, готвачът Конек – млад и наивен, пече кюфтета, пише стихове, играе бокс и вози на велосипед приятелката си Лара. И така всеки ден, докато една нощ в небето забелязват движеща се звезда – спътник. Сиящите очи на Лара и Конек го гледат с визхищение, докато изведнъж при тях се повявява тайнствен непознат, който точно знае, че от тази страна не трябва да се бяга, от нея можеш само да излетиш или отплуваш. Ревност, страст, секс – всичко тук е необичайно, силно и много красиво. Всеки от героите знае, че го очаква нещо удивително, важно и по нищо не приличащо на сегашния му живот. “За първи път работя с Александър Миндадзе, признава Алексей Учител. Порази ме неговата уникална драматургия, сценария, в който се преплитат елементи на трилър, мистика, детективски роман, мелодрама... За мен работата по филма беше своеобразен експеримент да въплътя тънката и причудлива сюжетна линия в екранна реалност. Създаването на този филм е дълъг път. Той ми даде възможност да открия и преосмисля много неща за себе си.” За разлика от много свои колеги, след първото копие на филмите си Алексей Учител никога повече не ги гледа – “Не защото не искам, а защото не мога”. За да представи лично филма си “Конник на име смърт” в София пристига директорът на “Мосфилм” Карен Шахназаров. Филмът е по сценарий на Александър Бородянски. Прочутият тандем застава и зад шедьоври като “Ние от джаза”, “Куриер”, „Град Зеро”, “Денят на пълнолунието”. Дейстието се развива в началото на XX в. Русия е разтърсена от поредица хладнокръвни убийства. Те са осъществени от “борческа организация” – социалистическа революционна група, която организира терористични актове срещу властници в различни градове. Групата е водена от Георгий и включва майсторката на бомби Ерна, която му служи предано, както и бомбаджиите Ваня, Хенрик и Фьодор. Всеки от тях е станал терорист по различни причини: от любов, за отмъщение, принципи или вяра в по-добро бъдеще. С провала на усилията им да убият херцога, членовете на организацията изчезват. Тогава Георгий осъзнава, че би сторил всичко, за да убие херцога. “Конник на име смърт” е сред номинираните за най-добър филм на кинофестивала в Монреал през 2004 г. Специална прожекция на международния София Филм Фест тази година ще има “Бедни роднини” (2005 г) на Павел Лунгин. Филмът ще бъде представен от сценариста Генадий Островски. През юни миналата година филмът получи три от седем възможни награди на журито на международния кинофестивал “Кинотавър” в Сочи - за най-добър филм, сценарий и главна мъжка роля на Константин Хабенски. Актьорът подели статуетката с Никита Михалков за ролята му във филма “Статски съветник” (2005 г.) на Филип Янковски, също включен в програмата на 10-тия международен София Филм Фест, филм, за участието си в който Константин Хабенски пък е награден като поддържащ актьор. “Бедни роднини” участва и в програмата на Международния фестивал за филми за любовта в Монс, Белгия. Действието във филма се развива в наши дни в малко южно градче в бившия СССР. Главният герой Едик Летов помага на хора, издирващи роднините си. Той ги намира в Канада, Израел, Швейцария... За Едик това е печеливш бизнес. Ако не намери истинските роднини, организира замяна. И така като че ли нещата в неговата малка фирма вървят добре. И понеже клиентите му са самотни хора, те обгрижват с цялата си любов и топлота своите чуждестранни гости. Те пък не успяват и да си помислят за своята престореност и отвръщат подобаващо на чувствата. Всичко това се превръща в повод за много невероятно смешни, трогателни, а понякога и трагични ситуации. “Бедни роднини” не е обикновена комедия, казва Павел Лунгин. В нея има и нещо друго – разрушени семейства, опустошени градове, осквернени гробища. Целият сюжет се върти около праха на любимите хора и човешката самота. От друга страна, филмът е абсурдна комедия. Според мен, най-комичното в нашия живот е, че независимо от всичко, ние се обичаме един друг. Изпълва ни някакво абсурдно и абсолютно ненужно чувство на любов към заобикалящите ни, съвършено непознати хора. И цялата комедийност във филма идва от това, че въпреки всичко, хората искат да бъдат заедно. Те искат да си бъдат роднини, даже когато им се казва, че между тях няма никаква роднинска връзка.” И в този филм, както и в останалите си произведения, Павел Лунгин е верен на типично гоголевия смях през сълзи, умението чрез детайлите да видиш цялото. А списъкът на създадените от прочутия режисьор филми е дълъг – “Такси блус” (1990 г.), “Лунапарк” (1992 г.), “По повод на Ница, сюита” (1995 г.), “Линията на живота” (1996 г.), “Сватба” (2000 г. - филмът е носител на Специалната награда за режисура и актьорски ансамбъл в Кан 2000 г., номинация за Европейска филмова награда 2000 г. за операторско майсторство), “Олигарх” (2002 г.). Павел Лунгин завършва математика и приложна лингвистика в Москва (1971 г.) и Висшите сценарни курсове (1980 г.). След дебюта си снима не само игрални, но и документални филми – за Френската телевизия и “Дискавъри ченъл”. Повечето от филмите му, в това число и “Бедни роднини” са в копродукция с Франция, където той живее повече от 10 години. В програмата на юбилейния международен София Филм Фест е включен и филмът на Сергей Потьомкин “Град без слънце” (2005). Потьомкин е завършил Държавния университет за кино и телевизия в Санкт Петербург. Специализира във Варшава при прочутия Кшищоф Зануси. Сергей Потьомкин има участия и на много международни фестивали – Карлови Вари, Москва, Манхайм–Гайделберг, Клермон–Феран, Женева, Варшава, Сочи, “Златен витяз” и др. През 2003 и 2005 г. участва в Berlinale Talent Campus - образователна инициатива за режисьори и сценаристи от цял свят, осъществена с подкрепата на програмата МЕДИА на Европейския съюз в рамките на международния филмов фестивал “Берлинале”. В момента готви новия си международен проект “Острова”. За първия си филм “Машина пришла” от 2001 г. Сергей Потьомкин е отличен със специалната награда на журито за най-добър късометражен филм на фестивала Лас Палмас де Гран Канария. На фестивала “Московски Пегас” получава наградата “За успешен дебют”, както и наградата за най-добра операторска работа на международния кинофестивал в Гранада. През 2005 г. младият режисьор снима “Град без слънце”, един филм за любовта, която може да победи всичко, дори смъртта. Егор – преуспяващ 30-годишен инженер се влюбва в художвичката Люси. Сблъсква с брат й Алекс – “зъл гений”-фотограф, посветил последната си изложба “Град без слънце” на Петербург. Егор дълго време не може да разбере ценностите на “града без слънце”, света, който обитават Люси и Алекс. След фатален инцидент Егор се решава на първата важна в живота си постъпка. “Снимам кино преди всичко за широката публика, за млади хора като мен, казва Сергей Потьомкин. Не се разграничавам от хората, които ще гледат филма и не мога да снимам просто за себе си. За мен е важно не само да предизвиквам емоция у другите, но и да им дам повод за размисъл. Много съм благодарен на Сергей Бозуков, който като прочете сценария преди три години, силно се запали по идеята да участва във филма и независимо от чудовищната си заетост в театъра, киното и телевизията, мощно и ярко пресъздаде образа на Алекс. Наши творчески съюзници станаха младите актьори Юлия Маврина, която изигра Люси, и Максим Аверин в ролята на Егор. Всички ние сме млади хора, на които е чужда пряката нравоучителност, деленето на персонажите на добри и лоши. Нас ни обединява стремежът към утвърждаване на такива нравствени категории като вярата, надеждата, любовта, дълга, предаността, необходими във всички времена и на всички народи.” Другото заглавие от Русия в програмата на 10-тия София Филм Фест е “Първите на Луната (2005) на Алексей Федорченко. Режисьорът e роден през 1966 г. в Солельок, Оренбургска област в Русия. През 1988 г. завършва икономическия факултет на Уралския политехнически институт в Екатеринбург. От 1990 г. работи в Свердловската киностудия като продуцент. През 2000 г. завършва кинодраматургия във ВГИК и се захваща да прави кино. В началото снима документално /”Давид” – 2002 г./, а през 2003 г. решава да се захване и с игрално кино. Филмът “Първите на луната “ е игралният дебют на Федорченко. В основата на сюжета е амбициозно разследване на провинциален телевизионен екип, опитващ да се добере до факти и доказателства за първия опит на руски учени и изследователи да стигнат до Луната. Провокиращият въображението филмов разказ започва с разговор със съвременни чилийски селяни, в чието село през пролетта на 1938 г. пада летателният апарат, с който руснакът, герой в гражданската война, Иван Хараламов прави първия опит да стигне до Луната, далеч преди това да стори Юрий Гагарин. Чилийските овчари разказват селски предания за магически отблясък, който озарява околността, а след това продават на висока цена като безценен сувенир на чужденците отломка от първата съветска ракета. Този пародиен документален филм разказва едновременно за героичните постъпки, с които е изпълнено обикновеното ежедневие, и за трагедията на първата група съветски космонавти. Бюджетът на “Първите на Луната” е 1 милион долара. “Нашият филм е за съветската машина за приказки, чийто най-добър резултат е руснакът – най-великият от всички, казва Алексей Федорченко. Героите са силни, умни и добри, но в отплата едни от тях намират смъртта си, други потъват в забвение, а трети - умират от страх.” “Първите на Луната” е и първият руски филм, направен в жанра на т. нар. “фалшива” документалистика, филм, който самият Федорченко определя по-скоро като “документална фантастика”. “Моята задача като режисьор беше да намеря онази степен на достоверност, която не престъпва границата между художественото произведение и измислицата”, споделя Алексей Федорченко. Най-трудното беше да намерим начин документалните кадри, които заснехме от 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век да изглеждат максимално автентични. Искаше ни се даже и специалистите в областта на архивното кино, когато гледат филма, да не могат да различат нашите снимки от реалните хроники. Казват, че сме успели.” Със сигурност игралният дебют на Алексей Федоренко “Първите на Луната” успява да се нареди и сред първите на международните кинофестивали по света. Лентата е победител в международния конкурс за документални филми в Загреб ’05. “Първите на Луната” участва в конкурсната програма в Сочи миналата година, където филмът е отличен като най-добър дебют, а така също и с наградата на Гилдията на кинокритиката в Русия. На филмовия фестивал във Венеция “Първите на Луната” получава наградата “Хоризонти”. Сега Алексей Федорченко се е захванал с нов проект. Жанрът на лентата режисьорът определя като “документален филм по приказка”. Заглавието е “Новые ботинки”, а действието се развива в автономната република Мари Ел, на марийски език и с участието на марийски шамани. Ще бъде представен и филма „По жътва”, сц. и реж. Марина Разбежкина. Филмът е носител на наградата на ФИПРЕССИ и Диплом на Руската критика - Москва '04 – и– “Сребърен Александър” и Специална награда за артистичен принос - Солун '04. “Импресионистичен и запомнящ се, “По жътва” на Разбежкина се родее с класическия “Земя” на Довженко и в известен смисъл напомня “Огледало” на Тарковски. Представяйки тъжната, изпълнена с копнеж перспектива на селския живот и безсъдържателното преклонение на бедните към богатите, наситен с любов, патос и носталгия, “По жътва” е едно малко чудо.” Димитри Ейпидес