“Щателното изграждане на напрежението, кулминиращо със смъртта на юношата Андреа, умело описва домашна идилия, основана на малките подробности, насищащи искрените чувства. Тези фрагменти на ежедневна интимност изглеждат още по-болезнени (и следователно по-правдиви) от сложната процедура на погребението и на пръв поглед невъзможния процес на преодоляване на загубата. Изпълнен с разбиране и нежност, филмът е едно от събитията в европейското кино през новия век.”