Софи Марсо - Френска звезда | Кино.dir.bg

Софи Марсо с истинско Софи Мапу, се ражда на 17 ноември, 1966 година в малкото градче Жантийи, близо до Париж, където баща й работи като шофьор,а майка й – като продавачка. 13-годишната Софи попада в киното случайно: дочува от своя приятелка, че Клод Пиното набира момичета за пробни снимки новия си филм и решава и я придружи на за компания. В резултат, Марсо е избрана за главната роля сред няколко хиляди претендентки. Филмът „La Boum”, (1980) става хит не само във Франция, но и в доста европейски страни и, както обикновено се прави в такива случай, скоро е заснето и продължение „La Boum 2” (1982), за играта си, в което Софи Марсо получава Сезар за най-многообещаваща киноактриса. По-нататъшните планове на младата актриса за работа с компанията "Гамон" са нарушени от случайна среща със сегашният й съпруг – полският режисьор Анджей Зулавски, който е 26 години по-възрастен от Марсо. Скоро след запознанството им, Софи решава да разтрогне многомилионния контракт със своята компания. Налага й се да заплати огромна неустойка, но Софи е готова на всичко, за да бъде със своя възлюблен. Излизайки от тази история като победителка, тя заминава заедно с Анджей за Полша, където известно време живеят в скромната варшавска квартира на режисьора. Марсо и Зулавски правят заедно филмите – „L'Amour Braque” (1984), „Mes Nuits Sont Plus belles que vos jours” (1989) – „Моите нощи са по-красиви от вашите дни” и още няколко. Дебютът на Софи Марсо в американското кино бе с филма на Мел Гибсън "Смело сърце" (1995), в който тя играе ролята на френската принцеса Изабел. Появиха се слухове, че по време на снимките между Софи Марсо и Мел Гибсън е имало кратка връзка, но нищо конкретно не бе потвърдено: И Мел Гибсън си остана при жена си и 5-те или 6-те си деца, и Софи се върна при полският си съпруг и даже скоро след края на снимките му роди син, Венсан. „Смело сърце" не остана единственият опит на Софи Марсо в Холивуд – тя стана партньорка на Пиърс Броснан в поредния филм за Джеймс Бонд - "Един свят не стига" (1999), игра и в „Lost & Found”, (1998) и "Сън в лятна нощ". След Бонд Софи се снима във френските филми „La Fidélité”, отново под режисурата на Зулавски и „Belphégor - Le Fantôme Du Louvre”. Макар и доста популярна, Софи Марсо така и не успя да се превърне в голямата звезда, която обещаваха талантът и красотата й. Жулиет Бинош има Оскар, Бардо е икона, а Деньов сякаш е вечна. На този фон Марсо малко изостана, изтикана от новото поколение френски актриси. Независимо от това тя си остава една от звездите на френското кино. Нет Фокус