Стъпил здраво на ирландската история, но и намиращ универсален отклик, филмът на сръбския режисьор Паскалевич предлага прочит, основан на националните борби, но в същото време остава решително фокусиран върху личностите, изпаднали в криза. Заглавието е напълно смислено - и в буквалния, и в преносния смисъл, давайки добър пример за това как филмът успешно се разделя на два интересни лагера. Изпълнен с черен хумор, прогизнал от дъжд и с амбиции да достигне митологията, филмът е мрачна притча за упадъка на една общност, конфликта между поколенията и личностните ограничения, неизбежни като сезоните. Увлекателен и динамично заснет, филмът печели зрителското внимание с отличното си съчетание на хуманизъм, трагедия и хумор.