Светът на киното се събира в зала 1 на НДК – от 4 до 13 март. Първи зрителите на 9-ия София Филм Фест ще видят най-новите шедьоври на любимите си режисьори. Емир Кустурица - Животът е чудо (2004) Най-новият филм на най-известния балкански режисьор ще има своята българска премиера на София Филм Фест, като за нея се очаква да пристигне самият Кустурица. Филмът е в официалната селекция на Кан 2004, има номинация за Сезар. Освен режисьор тук Кустурица е съсценарист и съпродуцент, както и китарист, в компанията на „Ноу Смокинг Оркестра”. Световната критика определи новото кинотворение на режисьора на „Аризонска мечта”и „Ъндърграунд”, като поредния шедьовър, съчетаващ комичното и трагичното, реалното и сюрреалното. Тази балканска иронична приказка се фокусира върху съдбата на Лука – сърбин от Белград, неговата съпруга – бивша оперна певица и техния син – футболен запалянко, живеещи на живописно местенце, което мечтаят да превърнат в туристически рай. Разразяващата се война остава извън полезрението на Лука, но скоро промените нахлуват и при него. Жена му избягва с унгарски музикант, а синът му отива в армията. Светът на Лука постепенно се разрушава, но в живота му се появява нова любов в лицето на мюсюлманска медицинска сестра. В ролите влизат Славко Шимац, Наташа Солак и Весна Тривалич включително и синът на режисьора Стрибор Кустурица, за когото това е актьорски дебют. Най-новият проект на Кустурица е свързан с документален филм за живота на футболната легенда Диего Марадона. Ким Ки-дук – „Самарянката” –(2004 ) Големият южнокорейски режисьор и сценарист Ким Ки-дук завършил изящни изкуства в Париж и автор на 11 пълнометражни филми, любимец на световните фестивали, награждаван за режисура и сценарии от критиката и публиката поднася новото си предизвикателство. „Аз просто снимам това, което ми се върти в главата. И в момента, в който завършвам един филм, вече мисля за следващата история” – казва режисьорът.За „Самарянката” Ким Ки-дук обра овациите на публиката в Берлинале, а журито му присъди Сребърна мечка, като филма беше номиниран и за Златна мечка. В „Самарянката” отново представя света като странна смесица от парадокси, обхванат от необичайно настроение. Отново са експлоатирани темите за насилието, секса и смъртта, но са смекчени от кадрите на корейската есен дело на оператора Сун Сан-джае и лиричната музика. Историята на Дже-йеон, която се представя за проститутка и нейната приятелка Йео-джън, която намира потенциалните й клиенти е обърната на 180 градуса след фатална злополука. Уон Карвай – „2046” (2004) “Той беше писател. Той си мислеше че пише за бъдещето, но всъщност това беше миналото. В неговата история наречена ”2046”, всеки който се качи на мистериозния влак започва безкрайно пътуване, където изгубените спомени се възвръщат.” Един филм на забележителния Уон Карвай за любовта, самотата и копнежа и за невъзможността да скъсаме с оковите на миналото, един филм който започва там, където “В настроение за любов”свърши: Чоу Моуон се връща в Хонконг и започва да пише статии и рубрики за вестници. Настанява се в евтин хотел и преоткрива новото си амплоа на безсърдечен плейбой. Съседката му, обитаваща стая 2046 – Бай Лин, започва да флиртува с него, но това скоро прераства в пламенна интимна връзка. Тогава Чоу грубо отблъсква Бай, завладян от спомени за годините в Сингапур започва да пише най-популярната си рубрика: история наречена “2046”. В ролята на Чоу Моуон отново е Тони Линг, носител на Златна палма на фестивала в Кан 2000 за същата роля, но в “ В настроение за любов”. За новата си лента “2046” Уон Карвай е номиниран за Златната палма през 2004. Режисьорът не може да се оплаче от недостиг на награди -за “Щастливи заедно” печели наградата за най-добър режисьор в Кан през 1997г, а освен номинацията за Златната палма за “В настроение за любов”, във Франция печели и Сезар. За “2046” Уон Карвай е носител на две награди на ФИПРЕССИ от фестивалите във Валядолид и Стокхолм. Валтер Салес - „Мотоциклетни дневници” (2004) Филмът на Валтер Салес идва в София, малко след като беше обявен за едно от най-важните световни киносъбития, не само заради уникалния поглед върху легендарната личност на Че Гевара и неговата история, но и заради Гаел Гарсия Бернаел - изпълнителя на ролята на Че, който затвърди статута си на звезда. През 2004 момчето от “Любовта е кучка” и нашумелия в България “И твойта майка също”, изигра централна роля във филма на Педро Алмодовар “Лошо възпитание” и въпреки множеството награди и номинации остана с естественото си обаяние. Всички очакваха, че “Мотоциклетни дневници“ ще грабне Златната палма, но на награждаването филмът получи само наградата на Екуменическото жури и награда за оператора Ерик Готие. Филмът се окичи с наградата за най-добър филм на 2004г от испанските филмови награди Гоя, както и със специалната награда на публиката на фестивала в Сан Себастиан, а съвсем наскоро се окичи и с награда от БАФТА за най-добър чуждоезичен филм. Нареди се сред номинираните за Златен глобус за чуждоезичен филм, а сега се очаква да получи признание от наградите Оскар в категориите за адаптиран сценарий и за оригинална музика. Вълнуваща и изпълнена със съчувствие история за младите Ернесто Гевара де ла Серна и Алберто Гранадо, които потеглят на стар мотоциклет “ Нортън”към Буенос Айрес. Оказва се, че не целта, а пътят е това, което превръща идеалиста Че решен да стане лекар - в образа на водач на революция .И тъкмо централният персонаж кара зрителите да приемат историята на един съвсем обикновен човек, превърнат в легенда, за своя. Алехандро Аменабар - Навътре в морето (2004) На фестивала във Венеция 2004, филмът на Алехандро Аменабар “Навътре в морето” взе Голямата на награда на журито за – „кулминация на досегашните авторски търсения на режисьора.” Филмът отнесе 14 награди „Гоя”, „Златен Глобус” за чуждоезичен филм, награди за най-добър актьор –(Хавиер Бардем) и най-добър режисьор – на Европейските филмови награди. Четвъртият игрален филм на Аменабар е безкомпромисен разказ за борбата с живота и за него, създаден по действителен случай. Рамон Санпедро остава парализиран след инцидент в морето и 30 години се опитва да напусне земния свят с достойнство. Тази трудна и емоционална тема е представена с изключителна деликатност. Аменабар поставя фокуса върху желанието на човека да прекрати собственият си живот. Той е съсценарист на филма заедно с Матео Хил, а главната роля поверява на Хавиер Бардем. За изпълнението си Бардем получава наградата “Волпи” за най-добър актьор - на фестивала във Венеция . Критиката нарече “Навътре в морето “ шедьовър, който ще се помни с години заради умението на неговите създатели да превърнат един обикновен сюжет в драма, вглъбена в смисъла на съществуването. Вим Вендерс „Земя на изобилието” (2004) Българските киномани познават добре шедьоврите на Вим Вендерс - “Криле на желанието”, “Париж, щата Тексас”носител на Златна палма, “Състоянието на нещата”, “Правило без изключение”, „Buena Vista Social Club”- номиниран за Оскар през 2000г. Както и текстовете, посветени на “американската мечта” и моделите на мислене на масовия зрител. Тези следи ни отвеждат съвсем закономерно и в най-новия филм на Вендерс - “Земя на изобилието”, на който той е и съсценарист. За този филм през 2004г получава наградата на ЮНЕСКО на кинофестивала във Венеция и номинация за Златен Лъв. С чувствителността на отговорен наблюдател режисьорът демонстрира уникалната си способност да разчленява американския опит на съставните му части. В “Земя на изобилието” постига това през погледа на млада жена, която, след като е живяла известно време в Израел, се връща в Щатите, за да потърси единствения си жив роднина – своя вуйчо. Лана се установява в “гладната столица на Америка” – в една мисия в центъра на Лос Анжелис( Във филмите на Вендерс, Лос Анджелис е градът на упадъка и страха, мястото като контрапункт на Холивуд). Това е изходният пункт, от който героинята започва издирването на вуйчо си Пол – вманиачен самотник, посветил се на прочистването на страната от хора, които според него я застрашават. Питър Уебър - Момичето с перлената обица (2003) Режисьорският дебют на Питър Уебър “Момичето с перлената обица” е превъзходна британска костюмна драма, която смесва в едно история, романтика и измислица. Носител на 3 престижни международни награди за операторско майсторство -Сан Себастиан ’03, „Бронзова жаба” от ,,Камеримаж” ’03 и наградата на Лосанджелиската критика, както и на 10 номинации от Британската академия, включително за най-добър британски филм. Всъщност “Момичето с перлената обица” е реално съществуваща картина със същото име на известния холандски художник Йохан Вермеер, живял през 17-ти век. Създаден по сценария на Трейси Шевалие, филмът разказва за интимната връзка между Вермеер / Колин Фърт/ и Гриет / Скарлет Йохансон/, работеща като прислужница в къщата на художника. Пленена от обаянието на творчеството му, от омагьосващата сила на цветовете и светлините в рисунките му, Гриет започва да му помага в ателието. Между тях се появява близост, която е пресъздадена на екрана чрез силата на недоизказаните думи, на несподелените докрай жестове, под чиято повърхност се усеща магнетизма от емоционалната наситеност на връзката. Пресъздадена с подходящата простота, особена страст и точната доза интелигентност, атмосферата на епохата оживява чрез естетската визуална стилистика на оператора Едуардо Сера. Освен, че се опитва да разплете една мистериозна история, която е скрита зад портрета на момичето с перлената обица, филмът представлява и адекватно отражение на социалните порядки от онова време, на отношенията между изкуството и търговията, на нравите на обществото. А брилянтните превъплъщения на актьорите Скарлет Йохансон и Колин Фърт в техните екранни образи, са забележително преживяване за човешките сетива...