Изтънченият, известен и с твърдо отстояваните си политически възгледи актьор Тим Робинс, който според режисьора Робърт Олтман "има качества да стане следващия Орсън Уелс", е роден в Калифорния, но израства в Гринич Вилидж. Баща му – Гил Робинс, е актьор и фолкпевец в групата The Highwaymen и Тим е заобиколен от политика и театър още от съвсем ранна възраст. След две години в Нюйоркския университет, се завръща в Калифорния и учи театър в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Със завършването си през 1981, той е сред основателите на театралната компания, наречена Actors' Gang, която става известна с новаторските си, авангардни постановки и привлича членове като Джон Кюсак. (Робинс продължава да е много активен с групата и днес.) По това време той започва да получава малки роли във филми като „No Small Affair” (1984), „Fraternity Vacation” (1985), „The Sure Thing” (1985) и катастрофалния „Howard the Duck” (1986). След ролята в „Топ гън” (1986), Робинс привлича за първи път вниманието на критиката като защитника на човешките права Хари във „Five Corners” (1988), а след това спечелва и популярност с ролята на Еби "Нюк" Лалуш, спортистът новобранец в „Бул Дърам” (1988). Следват две неуспешни комедии, „Tapeheads” (1989, с Джон Кюсак) и „Erik the Viking” (1989), и отлични отзиви за играта му в „Miss Firecracker” (1989), „Cadillac Man” (1990) и особено „Стълбата на Якоб” Jacob's Ladder (1990). През 1992 се зареждат филм след филм и все силни роли на Робинс: първо като безскрупулния шеф на студио Грифин Мил в антихоливудската сатира на Робърт Олтман „Играчът”(1992), страхотната игра на Робинс, която му носи наградата за най-добър актьор в Кан. Следва „Боб Робъртс” (1992), много личен проект, който Робинс написва и режисира сам (вдъхновен от късометражния филм, който е снимал за ТВ шоуто "Saturday Night Live" през 1986), където е в главната роля на манипулативния, ултраконсервативен, пеещ фолк песни, кандидат за сенатор. (Робинс, заедно с брат си, е автор и на песните във филма.) И двата филма ярко демонстрират интелекта на Робинс и умението му – както пише един критик, "да бъде едновременно много амбициозен и да буди симпатии – много рядка дарба". Отново работи заедно с Олтман в „Кратки пътища” (1993) и „Прет-а-порте”(1994). Но най-широка популярност му носи участието (в главната роля) в официално признатия за един от най-незаслужено пренебрегнатите от Академията филми – затворническата драма „Изкуплението Шоушенк (по новела на Стивън Кинг). През същата 1994 Робинс се снима заедно с Мег Райън и в романтичната комедия „Коефициент за интелигентност”. Оттогава насам, Робинс е продуцирал и режисирал няколко филма със силно, но не демонстративно политическо съдържание, като приетата с възторжени отзиви сага на тема най-тежкото наказание „Осъденият на смърт идва” (1995), със Сюзан Сарандън и Шон Пен, заради който получава номинация за Оскар. През 1999 снима историята от времето на Голямата депресия „Когато буря връхлети”. Актьорът продължава да се снима и в стандартни холивудски трилъри като „Арлингтън роуд” (1999) и „Антитръст”(2001). Робинс и актрисата Сюзан Сарандън се срещат по време на снимките на „Бул Дърам” и оттогава постоянно са заедно; Живеят с трите си деца в Ню Йорк. Той е изявен поддръжник на каузата на антиглобализацията и активен противник на войната в Ирак. През 2003 не бе поканен на честването на 15-тата годишнина от създаването на „Бул Дърам” в Националната Бейзболна асоциация заради публично изразената му позиция по американската външна политика. Кевин Костнър защити Робинс и Сарандън с думите: "Според мен куража на Тим и Сюзан и е точно този тип кураж, който прави нашата демокрация истинска и работеща...Да не бъде поканен е против всички принципи на които е изградено обкществото ни.” Тим Робинс спечели Оскар за актьор в най-добра поддържаща роля - „Реката на тайните” (2003). Последният филм, в който го гледахме бе „Война на световете” на Стивън Спилбърг. По ирония на съдбата, само минути след като Робинс и Сарандън (въпреки забраната) успяха да покажат знака на мира на церемонията по раздаването на Оскарите, Робинс заплаши, че ще пребие един кореспондент на вестник Уошингтън пост. Робинс, който през последните 5 години не се уморява да твърди, че свободата на словото му непрекъснато се нарушава, не е съгласен с факта, че въпросният кореспондент е интервюирал майката на Сюзан Сарандън, Линора Томали (която е консервативна републиканка), и според нея дъщеря й и зет й са с промити мозъци. Нет Фокус