Мариса Томей се появява на бял свят на 4 декември, 1964 в Бруклин, Ню Йорк. Скоро след това се ражда и брат й, Адам и семейство Томей се премества в по-широка квартира в Манхатан. Майката на Мариса е учителка по английски, а баща й – адвокат. И двамата са много заети с професиите си и често оставят децата на грижите на баба им Рита. Един от хубавите резултати на тази връзка е, че Мариса много се сближава с баба си – жената, която в крайна сметка щ е я насочи към актьорската кариера. Като дете, Мариса си мечтае да стане археолог, но тези амбиции бързо са разсеяни при първото й посещение в театър – по-конкретно бродуейската продукция на „A Chorus Line”. Дванайсетгодишната по онова време, Мариса, зашеметена взима решение и тя да стане актриса, като новият й стремеж се оказва много по-траен от предишния. Мариса започва да се включва редовно в училищните театрални постановки, а в последните класове на гимназията, търси и странични участия, явява се на кастинги, и през летните ваканции играе в учебния театър „Golden Bridge Colony” в северната част на щата. Страстта на Мариса към сцената е неудържима и през 1982, годината, в която завършва гимназия, тя вече участва в няколко оф-бродуейски продукции. На 18, Мариса напуска Ню Йорк и става студентка в Бостънския университет. Изкарва една година, но учението не успява да задържи вниманието й, и тя взима решение да се отдаде изцяло на актьорската си кариера. Въпреки, че родителите й настояват да се върне в Бостън и да довърши образованието си, бабата на Мариса твърдо застава зад внучката си и дори й намира агент. Скоро Мариса получава първата си телевизионна роля, като малка прелъстителка в „сапунката” „Докато свят светува”. Тази й първа работа продължава година и половина и маркира края на академичния й живот и началото на професионалния. Мариса съвместява участието си в сериала „Докато свят светува”, с играта си в още една телевизионна поредица, „One Life to Live”, и това проправя пътя й към дебют в киното през 1984 с малка роля в „The Flamingo Kid”. Мариса продължава да се изявява и на театралната сцена и през 1985 се влючва в постановката на „The Toxic Avenger”, преди отново да се завърне на малкия екран през 1987, като съседката на Лиза Бонет в ТВ сериала, „A Different World”. Своеобразното продължение на шоуто на Бил Козби печели много зрители, Мариса е забелязана и получава предложение за главна рола в свой трети филм, „Братовчед ми, Вини” през 1992. Комедията става хит, а изпълнението на Мариса като предизвикателната и остроумна приятелка на Джо Пеши е приета толкова добре, че получава Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля. Спечелването на Оскара се оказва драматична повратна точка в кариерата на Мариса, но не в традиционния смисъл. Малцина в шоубизнеса са очаквали, че сравнително неопитната актриса ще вземе наградата, и тя не съумява да се възползва от преимуществата, на които се радват повечето носители на Оскар. Появява се и злобен слух, че обявяващия победителката в нейната категория Джак Паланс е объркал плика и по погрешка е обявиил нейното име, вместо това на Ванеса Редгрейв за играта й в „Имението Хауърдс Енд”. А след конфузията вече нямало как да се поправи. Въпреки, че този слух не почива на никакви факти, той оказва лошо влияние на кариерата на младата актриса, и я изпраща в криза, която според мнозина е на път да я изхвърли завинаги от развлекателната индустрия. Но Мариса не изчезва, нито спира да работи. Все пак, не успява да направи успешен филм като „Братовчед ми Вини”. А участието й в такива обречени проекти като „Чаплин” през 1992, „Лудо сърце” и „Вестникът” през 1994 и „Четири стаи” през 1995, се провалят и не успяват да съживят кариерата й (въпреки, че получава кино-наградата на MTV за най-добра екранна целувка с Крисчън Слейтър в „Лудо сърце”). Мариса получава номинация за Наградата на гилдията на кино и телевизионните актьори за най-добра актприса в поддържаща роля за играта си в „Unhook the Stars” през 1996 г., а през 1997 критиците оценяват високо участието й в „Добре дошли в Сараево”, но и двата филма не спечелват широката публика. Повече от десет години общественият мит за „прокълнатия Оскар” продължава да оказва влиянието си върху кариерата на Мариса, (подобни проблеми са имали още Джина Дейвис и Мира Сорвино). Успехът идва през 2000-ната година с „Под наблюдение” и изключително успешната романтична комедия „Какво искат жените” – и Мариса отново е в шоубизнеса. След „Happy Accidents” и „Някой като теб”, Мариса има главна роля в мрачната драма „In the Bedroom” през 2001. Играта й като самотна майка е посрещната с втора номинация за Оскар – това доказа, че първата не е била щастлива случайност -- и непостоянната холивудска общност отново започна да харесва Мариса. Сред последните филми, в които играе Мариса Томей са „Психаротерапия” с Джак Никълсън и „Алфи” с Джъд Лоу. Нет Фокус