Публиката по целия свят прие с голям ентусиазъм хитовата комедия от 2000 г. “Мис Таен агент”, главната роля в която се изпълнява от Сандра Бълок. Тя се превъплъщава в образа на агентката от ФБР Грейси Харт, която, работейки под прикритие в акцията по разкриването на заговор срещу конкурса “Мис САЩ”, се явява като една от претендентките в съревнованието. Тя не само се научава за първи път в живота си как се ходи на високи токчета, но и става героиня на деня, след като обезврежда бомба, класира се на конкурса и става най-известното лице на ФБР. Бълок, която е продуцент и на двата филма от поредицата, и сценариста и продуцента Марк Лоурънс, се отнасят с истинска любов към създадената от тях малко грубовата героиня. “Причината да направим продължение”, споделя Сандра Бълок, чието изпълнение в първата част на филма й донесе номинация за Златен глобус, “е, че двамата с Марк доста често си представяхме какво би се случило с Грейси след триумфа й на конкурса и как би й се отразило медийното внимание. Говорихме за това как приятелствата, които започва с момичетата, които са нейни съпернички, биха променили живота й или поне перспективите пред нея. Искаше ми се да довършим историята, която бяхме започнали.” “Първият филм беше изцяло фокусиран върху героите”, добавя Лоурънс и отбелязва: “Чарът и хуморът в първата част идваха главно от забележителните образи – не само Грейси, но и нейната нова приятелка Шерил, както и Стан, който е класическо конферансие, както и отношенията между тях. Вярвам, че на хората ще им бъде интересно да разберат какво се е случило с Грейси.” Бълок и Лоурънс се радват на забележителна хармония по между си. Съвместната им работа започва, когато сценаристът среща звездата при заснемането на “Природни сили” през 1999 г. След това двамата са в един екип и при създаването на “Мис таен агент” и “Срок за влюбване”. В типичния за техните отношения стил, когато питат Лоурънс за сътрудничеството между тях, той отговаря: “То е базирано главно на храната. Аз я нося на снимачната площадка, а тя я изяжда. Независимо на каква диета е в момента, тя смята, че не я нарушава, ако изяде моята храна. Винаги й услужвам с храна. Мисля, че точно това харесва в мен.” “Всъщност, аз знам какво я разсмива, а повечето неща, които тя прави, разсмиват мен”, продължава той. “Тя има неподправен комедиен талант. Освен това притежава дарбата да бъде абсолютно правдоподобна, което ми позволява да развивам материала. Тя е като барометър за истинността. Ако нещо не изглежда истинско, тя го усеща и ти го казва. По много неща се различаваме. Санди е невероятна оптимистка, енергична и позитивна, а аз, ами …. не съм такъв.” За едно нещо обаче и двамата са на едно и също мнение и това е изборът на номинирания за Еми Джон Паскин за режисьор на втората част на филма. “Той има чудесен усет към актьорите, както и към автентичността на една или друга сцена. Рядко това е комбинирано с познания за работата на камерата и със способността да създадеш чудесна визия, както е при него”, казва Лоурънс. Три са нещата, които привличат Паскин към този проект. На първо място, както самият той посочва, е “възможността да работя със Санди Бълок”, с която се запознава при работата върху хитовата комедийна поредица “George Lopez”, продуцирана от компанията на актрисата Fortis Films. “Тя е изключително смела, а това е мечтата на всеки режисьор. Не са много класните, световноизвестни красиви актриси, които са съгласни да се правят на маймуни на екрана. А тя прави точно това. Освен това, възможността да работя с Марк Лоурънс, с когото се познаваме повече от 20 години, също не е за пренебрегване. Той е чудесен сценарист.” Все пак онова, което грабва Паскин, е историята. Той иска да я отведе “в нова посока, като не следва на всяка цена показаното в първата част, но запазва духа и целостта на разказа, така че онези, които са харесали вече видяното, да не останат разочаровани.” Един от похватите, които използва режисьорът, за да постигне целта си, е чрез експлоатирането на образа на враждебната нова партньорка на Грейси (Реджина Кинг в ролята на агент Сам Фулър), която много прилича на онова, което самата Грейси някога е била. Тези две жени биха могли да научат много една от друга, ако, разбира се, разговаряха нормално по между си. Образът на Сам е идея на Бълок. “Сред нещата, които исках да видя в продължението, неизменно присъстваше нов партньор, и то от женски пол. Защо всички тандеми в комедиите са от мъже? Трябва повече жени да изпълняват такива роли. Освен това една от основните теми във филма е за приятелството и за неговите неочаквани проявления. Онези, които първоначално са оставили лошо впечатление в теб, често се превръщат в най-добрите ти приятели. ” Паскин отбелязва: “Отчасти това е филм за женското приятелство. В този случай наблюдаваме връзка не между личности с противоположни характери, како често се случва, а между две силни и амбициозни жени, които твърде много си приличат. Цяло щастие е, че открихме Реджина, която изцяло импонира на Садни. Химията между тях, както и развитието на отношенията между тях е в основата на историята.” Както и в първия епизод, “Мис Таен агент 2” е разказ за промените – някои от тях позитивни, а други – обречени на провал. Основното послание, както отбелязва Сандра Бълок, е, че “винаги е по-добре да следваш собствените си инстинкти, отколкото да слушаш съветите на околните за това какво да направиш или какъв да бъдеш.” На онези почитатели на Грейси, които се опасяват, че прозренията, до които е стигнала, ще я направят по-уравновесена, спокойна и мила, можем само да кажем: “Не се бойте! Някои неща никога не се променят.” Независимо от защеметяващия си успех на конкурса, както и страхотните приятелства, които Грейси създава там, истината е, че всичко това бива постигнато в резултат на много усилена работа. Сега, когато смята, че нейният звезден миг е отминал и че позирането на сцената на високи токчета е останало безвъзвратно в миналото, тя с голяма радост се завръща в познатото ежедневие на агент от ФБР. Това е завръщане към стандартния работен костюм, полицейските наблюдения и престрелките. Завръщане към, да се надяваме, спокойните моменти с така наречения й приятел, които напоследък са доста малко. Завръщане към обичайното ежедневие. Самата актриса признава: “Беше толкова отпускащо да се върна обратно в синия костюм и ортопедичните обувки, да заставам в мъжки пози или да си човъркам зъбите, когато искам. Това ти дава невероятна свобода. Това е едно от нещата, които най-много харесвам в Грейси – тя не се интересува от мнението на хората.” За нещастие онова, което мислят хората за нея, ще промени живота й. Славата й продължава да расте и след съревнованието, в което участва не по своя воля. Дори и в обичайното си облекло, тя бива разпозната от хората и с ужас открива, че това започва да пречи на работата й. Когато един банков обир едва на завършва с катастрофални последствия, защото един неин фен издава присъствието й на заподозрените, Грейси трябва да признае, че пречи на екипа си и не може повече да върши онова, което толкова обича. В къщи положението не е по-добро. Романтичната връзка, която тя си въобразява, че се развива между нея и бившия й колега Ерик Матюс, завършва преди да е започнала. Срещата е отменена, следва странен телефонен разговор и накрая идва констатацията, че е пълна глупачка. “Тя приема предложението, защото всички тези неща я карат да чувства, че всъщност няма нищо истинско в живота си”, обяснява Бълок причината Грейси да се съгласи с откачената идея на Бюрото да я направи свое рекламно лице. Независимо от това колко е досадна за нея славата, резултатът за ФБР е чудесен, а шефовете й са на върха на щастието. Имиджът на службата е отличен, и то изцяло благодарение на нея. Хората я обожават. Всеки ден й носят цели торби с писма на жени, които споделят, че именно тя ги е вдъхновила да започнат да вземат уроци по самоотбрана или да поемат отговорност за собствения си живот по друг начин. Тъй като не е възможно да се занимава с досегашните си задължения, шефът й Макдоналд подхвърля идеята тя да стане говорител на Бюрото, “новото лице на ФБР”. С помощта на личния й стилист Джоел (Дидрих Бейдър), който ще се погрижи тя да е фризирана, гримирана и готова да застане пред камерата, ръководството иска да я включи в поредица публични изяви. И защо не? Това ще й помогне да запази единствената работа, която някога е искала – да бъде агент на ФБР и ще я откъсне от мислите за неуспехите, които търпи в личния си живот. Освен това, Грейси трябва да признае, че някои от писмата са наистина вълнуващи и мисълта, че помага на хората, повдига духа й. Въпреки че не е въодушевена от идеята, тя решава да опита. Новата й самоличност обаче започва да води самостоятелен живот. Въоръжена с лустросаната автобиография на отличен борец срещу престъпността, Грейси попада в непрестанна въртележка от шоу-участия, фотосесии, тълпи от фенове и, разбира се, растящо презрение от страна на бившите й колеги. Не след дълго започва да й харесва да бъде център на вниманието и започва да се вживява прекалено в новата си роля. “Тя се отдава на ангажимента си като на нова религия. Тя става съвсем друга. Дълбоко вътре в нея обаче това не е истинската й същност”, казва Лоурънс. Скоро Грейси става експерт в областта на аксесоарите, има личен маникюрист и се вози в лимузина. Обожанието на околните и първокласният начин на живот са все неща, с които бързо се свиква. “Трудността е в това да откриеш начин да се съхраниш, в момента, когато славата те заслепи и промени възгледите ти за света и за самия теб”, отбелязва Бълок. Първият отрезвителен шамар за Грейси идва в лицето на агент Сам Фулър (Реджина Кинг), която “има проблеми с агресията”. Сам е умна, силна и мотивирана дама, изцяло съсредоточена върху кариерата си. Тя не е особено впечатлена от звездния имидж на Грейси и дори смята, че прословутата агентка се е превърнала в “Барбито на ФБР”. “Сам е жена, която е трябвало да се доказва непрестанно и поради тази причина винаги е в отбранителна позиция, като е готова да издигне стена между себе си и околните. Още от първия момент, в който я видиш, те обладава мисълта не само за това колко е агресивна, но и за това, че таи в себе си много неща. Тя е абсолютно отвратена от колежката си, смятайки че Грейси е загубила инстинктите и силата си”, разказва Кинг за своята героиня. Смешното е в това, както отбелязва Лоурънс, че “Сам прилича на Грейси, такава, каквато беше в първия филм. Тя е силна, но е асоциална като тип. Когато отиде на бар с колегите си, тя сяда сама. Постоянно се опитва да разрешава всички проблеми в живота си със сила, точно като Грейси преди нея. Този сблъсък на характери беше изключително интересен на хартия, а след като образите попаднаха в ръцете на Сандра и Реджина, историята се наелектризира още повече.” Един ден, при раздаване на автографи, Грейси с изумление разбира, че Мис САЩ, нейната най-добра приятелка Шерил Фрейзър (Хедър Бърнс), както и един от организаторите на конкурса – Стан Фийлдс (Уилям Шатнър), са отвлечени от Лас Вегас. “В този момент инстинктът й за защита се обажда, още повече че освен агент на ФБР, тя е приятелка на похитените. Грейси знае, че трябва да ги спаси.” Шефовете на Бюрото, които са ужасени от идеята, че нещо лошо може да се случи на новата им медийна звезда, я изпращат на конференция в Лас Вегас. Знаейки, че тя има склонността да не се подчинява, поставят на Сам задачата да я наглежда и да я държи настрана. За самата Сам това е невероятен шанс да блесне и поради това тя е решена да не позволи на Грейси да я провали. Местният агент Колинс (Трийт Уилямс), който оглавява разследването в града, е на подобно мнение. Независимо че е привидно сърдечен, Колинс не е очарован от идеята някаква знаменитост да му се пречка. Последното нещо, което иска амбициозният и неотстъпчив агент, е някой да се намесва в работата му или, още по-лошо, известната Грейси Харт да му отнеме общественото внимание. Колинс нарежда на своя подчинен Фореман (Енрике Марчиано) да се погрижи гостите да са непрестанно ангажирани с партита, шоу-изяви и пресконференции и да ги качи на самолета за Ню Йорк възможно най-бързо. Колинс не понася Фореман, така че това се оказва удобна възможност да се оттърве от трима досадници наведнъж. Грейси няма намерение да му отнема славата. Наистина. Тя просто иска да помогне. Когато обаче той пренебрегва следите, които тя разкрива и омаловажава енергията, която тя влага в разследването и в крайна сметка повежда нещата в абсолютно грешна посока, както смята Грейси, трябва да се направи нещо. Така че за всички останали е по-добре да не застават на пътя й.