Радослав Спасов ВЪПРОСИТЕ Анализите от доклада ни навеждат на пореден опит за осмисляне на това, което се случи с нашата филмова индустрия. Защо производството, което заемаше едно от първите места в страните от Източния блок, сега отиде на последно? Защо ние, които започнахме първи реформата, вече 12 години не постигнахме резултат? Защо е неразбиваем митът, че преди държавата изцяло е финансирала киното? Необходимо ли е в България да се прави кино и ако да, защо то е ликвидирано? Защо ние - филмовата общност - не сме се противопоставили? Защо всички управляващи мълчат? И какво трябва да се направи? КИНОТО В ИЗТОЧНИЯ БЛОК По същото време държавите от комунистическия блок развиваха мощна филмова индустрия - творческо-стопански обединения, основани на принципа на холивудските студия, с функциониращ вътрешен пазар. Пазарите между двете политически системи бяха затворени. Обменяха се цензурирани произведения, само с лицензна такса, като в соцстраните те представляваха не повече от 25-30% от пазара. Тогава битката за пазари, особено в третия свят, бе предимно политическа и по-малко търговска. Българските филми имаха в тази част на света добър пазар. В същото време артистичните, социално ангажирани произведения намираха търговски показ и на западноевропейския пазар. АМЕРИКАНСКАТА ЕКСПАНЗИЯ СЛЕД ПАДАНЕТО НА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА С разпадането на Източния блок, страните от него изгубиха както вътрешните, така и външните си филмови пазари. Киноиндустрията в тези страни се нуждаеше от реформа. Американците предприеха светкавични действия чрез МРАА/Мotion Picture Association of Ameriсa. Централата на асоциацията в Брюксел, която непрекъснато следи да има свободен пазар за американските филми, се включи активно в последователни действия, щото да не бъде допуснато в европейската и филмова и аудиовизуална сфера да се приемат нормативни документи, засягащи задокеанските търговски интереси. Първи полските кинематографисти почувстваха последствията от американската инвазия. Законодателството в сферата на киноиндустрията е блокирано. Новите дистрибутори /представителите на американските мейджери/ убеждавали поляците, че няма смисъл да правят кино, защото това ще го правят американците. А те просто трябвало само да гледат. Представяте ли си какви би могла да бъде реакцията на Вайда, на Зануси, когато са чули тази наглост. Никой, разбира се, не е подозирал, че правителството във Варшава е подписало договор, които работи срещу националното кинопроизводство. Полски кинематографисти, начело с Вайда и Зануси, както и група депутати отиват в Страсбург да търсят европейска защита, обявявайки, че над техния народ се извършва културен геноцид. Резултатът е, че в парламента са гласувани защитни мерки и така полското кино е спасено от разгром . Впрочем, като председател на Филмаутор, чрез ФЕРА положих усилия за организирането на подобна среща. На нея трябваше да отидат представители на Комисията за култура и медии в 38 НС. Те получиха официална покана за среща в Страсбург, но седмица преди заминаването някой осуети това пътуване. Останалите бивши соцстрани успяха да намерят форми да защитят производството си. Чехите и унгарците дори увеличиха производството си от преди 1989. АМЕРИКАНСКАТА ЕКСПАНЗИЯ У НАС Как се развиха нещата в нашата филмова индустрия. Началото на прехода бе и времето за появата на първите мисионери - американските представители на МРАА. Те зарибиха политици, икономисти и хора от филмовата общност с внушението за първенството на пазарните закони във филмовата индустрия. После се появиха техните български сътрудници, наричащи себе си“консултанти”, и плъзнаха по министерства, парламентарни комисии, за да разчистят пътя за тоталното навлизане на американското кино на нашия пазар и унищожаването на националното кино. Пълният текст, можете да прочетете на страниците на списание “Кино” – брой 1 2003