За да се предаде страстта, остроумието и трансформацията в живота на Изабел Уокър, създателите на филма се обърнали към Кейт Хъдсън, изгряващата млада звезда, която получи номинация за Оскар® за бляскавото си, емоционално изпълнение във филма на Камерън Кроу “Почти известни”. "Малко са актрисите, които притежават спонтанността и жизнеността на Кейт”, обяснява Исмаил Мърчант. "В нея има една склонност към флиртуване, с която би могла да спечели всекиго – и заради това й качество е много забавно да я наблюдаваме в Париж”. Към ролята си в РАЗВОД ПО ФРЕНСКИ Хъдсън била привлечена от шанса да работи с Айвъри и Мърчант. "Те винаги са правили толкова хубави филми”, казва тя. Но актрисата била заинтригувана и от приключенския дух на Изабел, близък до нейния. "Изабел непрекъснато се учи, винаги е готова да преживее нещо ново. Мисля, че и аз съм същата”, отбелязва Хъдсън. "Изабел е в Париж и нищо не може да я накара да изгуби куража си”. За Хъдсън, пътуването на Изабел води и до откриване на извора на собствената й сила - в нейното семейство и в уникалното американско отношение към света - дори и на хиляди мили от дома. "За мен РАЗВОД ПО ФРЕНСКИ не е филм само за срещата с чужда култура”, отбелязва тя. "Той е и разказ за това как да останем близки до корените си, без значение къде в света се намираме”. Докато Джеймс Айвъри винаги си представял Хъдсън като Изабел, откриването на актриса за ролята на Рокси, нейната сестра, изоставена от съпруга си, било по-трудно. Подборът на "не-блестящата" сестра, при това бременна, авторка на мрачна поезия и силно емоционална на хормонална основа, очевидно нямало да е лесен. Тогава Джеймс Айвъри видял изпълнението на Наоми Уотс в "Мълхоланд Драйв". Той си спомня: "Още щом видях Наоми, си помислих: ето актриса с огромен емоционален диапазон, която може да изиграе жена с дълбока артистична чувствителност. Наоми може да се превъплъти в поетеса”. Уотс също веднага се заинтригувала от сценария. "Текстът беше пълен с пълноценни образи, хумор, динамика”, казва тя. "Да, това е комедия на нравите на две съвсем различни култури, но сюжетът си играе с тези различия по много забавен начин, без негативизъм. Според мен, става дума по-скоро за това, как всеки от героите реагира на културното разделение и как се променя. Това е и причината работата с Джим и Исмаил да е толкова приятна. Та са майстори на неуловимите внушения”. Според Уотс личната битка на Рокси е съвършен пример за това как противоречията могат да разпалят искрата на промяната. Тя обяснява: "Рокси изминава труден път, мисли, че целият свят е против нея, затваря се в себе си, готова е да обвини всеки друг. Но в момента когато ситуацията заплашва да я погълне, тя осъзнава, че е почти изгубена. Успява да разбере накъде е тръгнала и с помощта на Изабел започва да се променя”. Уотс работила интензивно със специалист по речта, за да постигне неутралния акцент на американците, живеещи във Франция. Родена в Англия, израснала в Австралия и преместила се в САЩ, актрисата много добре разбирала аутсайдерския статут на Рокси. "Аз чувствам, че мога да се впиша във всяка култура”, казва Уотс, "но освен това знам какво е да си мислиш, че никъде не си наистина у дома си”. Пресъздаването на екранната роднинска връзка станало съвсем естествено за Уотс и Хъдсън. "За да се получат ролите на членове на едно семейство, между актьорите трябва да има голямо доверие. Това е трудно да се постигне, когатo срещаш партньора си на снимачната площадка и чуваш командата "Камера!", веднага след като си му казал "Здравейте, приятно ми е да се запознаем", коментира Уотс. "За щастие между Кейт и мен се получи отличен контакт още първия ден и аз се чувствах като нейна по-голяма сестра”. Хъдсън добавя: "Първия ден, в който се срещнахме с Наоми, открихме колко общи неща има между нас -- имаме сходни енергии. Обичаме да се забавляваме и обичаме да работим. Разбрахме, че можем да разчитаме една на друга и се почувствахме като сестри”. За ролята на Сюзан де Персан, неустрашимата, властна майка в семейството на Шарл-Анри, Айвъри решил, че ще е много забавно да ангажира Лесли Карон, сега холивудска легенда, дебютирала в игралното кино преди 42 като партньорка на Джийн Кели, в ролята на френската девойка, влюбена в млад американски художник в Париж от филма "Един американец в Париж". Карон познавала характера на Сюзан де Персан от личен опит. "Тя е нетърпяща възражения французойка от висшата класа, а аз познавам доста такива жени във френското общество”, коментира актрисата. "Тя е много надменна, но и остроумна. Напълно я разбирам, с което не искам да кажа, че я одобрявам!" Работата с Кейт Хъдсън и Наоми Уотс се оказала особено приятна за Карон. "Спомних си каква бях аз преди 42 години, когато снимах в Париж -- толкова срамежлива и притеснителна; докато Кейт е напълно свободна и естествена пред камерата. И тя, и Наоми притежават свежест и спонтанност, което е много вдъхновяващо”, коментира тя. Един от най-комплексните герои в РАЗВОД ПО ФРЕНСКИ бил чичо Едгар, добре изглеждащия, светски мъж, дипломат, който прави Изабел своя любовница. Въпреки възрастта си, чичо Едгар съвсем не се е отказал от сексуалните наслади и за създателите на филма не било лесно да открият актьор с подобни характеристики. "Едно от най-забавните неща в книгата е, че съвсем младата Изабел се влюбва в чичо Едгар, който гони седемдесетте”, отбелязва Джеймс Айвъри. "Но ни беше доста трудно да открием актьор на тази възраст, с много добър английски, притежаващ чара и изтънчеността, които чичо Едгар демонстрира ежедневно. Изглежда, че нямаше такъв. Започнахме да търсим сред малко по-младите френски актьори, което ни доведе до Тиери Лермит, който пък се оказа съвършеният чичо Едгар”. "Харесва ми как този филм представя френското семейство от висшата класа”, казва Лермит. "Клишетата са заобиколени, разкрита е еволюцията от богатството и традицията към съвременните наследници, които нямат толкова пари, но все пак се опитват да запазят семейните обичаи”. Колкото до чичо Едгар, Лермит признава, че той е донжуан, но отбелязва, че Едгар е още "епикуреец, брилянтен оратор и има чудесно чувство за хумор”, все качества, действащи като магнит за Изабел Уокър. Докато любовните отоношения на Изабел с чичо Едгар се задълбочават, се развива и приятелството й с нейната шефка, американската писателка Оливия Пейс, която е имала тайна връзка с Едгар преди години. В ролята на Пейс е Глен Клоуз, която казва за сценария: "Това е чудесна и много умно написана история за това как различните култури взаимодействат помежду си. В образа на Оливия, много ми харесва, че тя отлично знае какво точно се случва с Изабел, защото сама го е изживяла. Само тя е в състояние да даде на Изабел подходящ съвет”. Образът на тази Оливия е базиран на две американски писателки-изгнанички, обяснява Джеймс Айвъри: "Двете литературни дами са: Мери Маккарти, известна фигура в Париж в продължение на дълго време и Сюзан Зонтаг, която също е живяла в Париж много години. Очевидно актриса, изобразяваща този тип писатели, трябва да излъчва интелигентност, а Глен се справя с това много добре”. С нажежаването на атмосферата между Изабел и Едгар, Рокси започва да се огъва пред проблемите на предстоящия развод. Това предизвиква незабавно посещение от страна на родителите на Изаебел и Рокси, живеещите в Санта Барбара, Марджийви и Честър -- в ролите Стокард Чанинг и Сам Уотърстън, които по-късно са въвлечени в сблъсъка между двете фамилии. “Марджийви е не особено изтънчена жена, изведнъж оказала се във Франция насред цялата бъркотия на един бракоразводен процес”, отбелязва Стокард Чанинг. "Тя е типична американка и притежава определена прямота, която французите не могат напълно да разберат, но всичко, което иска, е да защити дъщеря си”. Сам Уотърстън описва героя си като баща, чиято "голяма мъдрост като родител е познанието, че не може да направи нищо, освен да проявява загриженост”. За Уотърстън, който като млад е учил в Сорбоната, историята за противоречията между културите разпалва носталгия. "Помня как се разминавахме с членовете на старото френско общество тогава, и сега мога да разпозная много от тях в роднините на съпруга на Рокси”, спомня си той. Сред тези, които помагат на семейство Уокър в проучването на произхода на картината на Роксан, са американският музеен експерт Джулия Манчивъринг в ролята Бебе Нюуърт, и Пиърс Джейнли, шеф на отдел “Стари майстори” в Кристис, Лондон -- в ролята Стивън Фрай. Фрай, британска кино и ТВ икона, известен с безпогрешния си комедиен усет се шегува, че е взел ролята, за да разшири обсега си. "Аз – в роля на добре образован? Аз – важен и надут? Аз - патриций?”, пита той. Фрай може да се шегува с героя си, както си иска, но най-привлекателна за него се оказала възможността да участва във филм на Мърчант и Айвъри. "Това е сбъдване на много стара моя амбиция”, казва той. "Джеймс е извънредно скромен, спокоен режисьор с брилянтна чувствителност и безпогрешно око. Винаги е добре подготвен на снимачната площадка и с фотоапарат “Лайка” на врата. Исмаил е човекът за “връзки с обществеността”, чаровен и способен да се разбере с всекиго. Двамата заедно са удивителна двойка. Бих казал, че покриват всички ъгли”.