“Уон Кар-Вай е повече художник, отколкото режисьор. След края на снимачния ден той гледа абсолютно всичко заснето. Така преоткрива красотата на готовите кадри и това го вдъхновява да продължи нататък. Той е единственият режисьор, заради когото мога да остана 15 месеца в кожата на един персонаж”. Това казва актрисата Маги Чън (позната на българския зрител с ролята на Падащ сняг в “Герой” на Джан Имоу) в интервю по повод “В настроение за любов”. Филмът на хонконгския режисьор Уон Кар-Вай се нарежда сред най-успешните азиатски кинотворби за последните години наред с “Тигър и дракон” на Анг Лий, “Затоичи” на Такеши Китано и “Герой” на Имоу. “В настроение за любов” (“Златна палма” 2000 за мъжка роля, “Сезар” 2001 за чуждестранен филм и Европейска награда за най-добра неевропейска творба, призове “Давид на Донатело” и “Независим дух”) е сред акцентите в програмата на 8-ия София Филм Фест . Още няколко филма на култовия хонконгски режисьор ще изградят своеобразната панорама в рамките на фестивала. Сред тях са дебютът му As Tears Go By (“Докато изсъхнат сълзите”), Days of Being Wild (“Дни на безумство”), Ashes of Time (“Прахът на времето”), Chungking Express, (“Чункинг експрес”), Fallen Angels (“Падащи ангели”), Happy Together (“Щастливи заедно”). Уон Кар-Вай е роден през 1958 година в Шанхай. Когато е на 5 години родителите му се преместват в Хонг Конг. Той учи графичен дизайн в политехническото училище и се занимава с фотография, след което постъпва в департамента по сценаристика на HK-TVB (Хонг Конг ти ви бродкастинг). Първият си сценарий реализира през 1982. Дотогава във филмовите среди е известен като “човекът за идеи”. Асистира на известни хонконгски режисьори и навлиза в киното заедно с други кинаджии като Джейкъб Чън, Стенли Куан, които оформят силната тройка на така наречената “втора вълна” в хонконгското кино. Уон Кар-Вай изненадва всички с дебюта си през 1988 As Tears Go By (“Докато изсъхнат сълзите”). Филмът е замислен като обичаен гангстерски екшън, но сюжетът най-неочаквано прави резки завои към лиричното и сантименталното - до такава степен, че стрелбата на екрана е пропорционална на целувките. Успехът сред зрителите е повече от неочакван, а критиката високо оценява визуалния стил на Уон Кар-Вай. Тогава го наричат “единственият арт-режисьор”. Със следващия си филм Days of Being Wild (“Дни на безумство” - 1991) Уон Кар-Вай отново изненадва - дългата и объркана любовна история, развиваща се из излъчващите хлад улици и кафенета на Хонг Конг не се харесва нито на публиката, нито на продуцентите. Въпреки това, филмът се радва на успех в Корея и Европа и получава множество награди. Това вдъхновява режисьора и след няколко години той снима две съвсем различни истории Ashes of Time (“Прахът на времето” - 1994) и Chungking Express (“Чункинг експрес” - 1994). Последното заглавие впечатлява Куентин Тарантино и той кани Уон Кар-Вай в Америка, където името на азиатеца е все още непознато (главната героиня на филма поразително напомня Амели на Жан-Пиер Жьоне). С Fallen Angels (“Падащи ангели” - 1995) режисьорът се завръща на азиатския екран. А през 1997 прави тотално неочакван за него филм Happy Тоgether (“Щастливи заедно”): премества действието от Хонг Конг в Буенос Айрес, разказва хомосексуална история и снима с ръчна камера. Именно с тази кинотворба той получава и първия си важен международен приз – награда за най-добра режисура на фестивала в Кан. След първия си филм Уонг Кар-Вай започва да работи с феноменалния оператор Кристофър Дойл (заснел и “Герой” на Имоу). Визията на австралиеца Дойл е основен белег на стила на режисьора. В момента целият киносвят очаква новия филм на Уонг Кар-Вай “2046”. Вероятно той ще бъде представен в Кан тази година.