След два филма, които не успяха да го наложат като престижен режисьор, Гийермо Дел Торо ни предложи през 2002 г. две абсолютно противоположни творби. Малкото фантастично бижу “Гръбнака на дявола” е испано-мексиканска копродукция, чието действие се развива на фона на Гражданската война в Испания и представя един почти приказен свят, в който творецът извиква спомените си от детството. На другият полюс е “Блейд 2” - чист холивудски продукт, който се оказа любопитно упражнение по разкрепостен стил и където режисьорът се радва от сърце на невероятните кадри, направени възможни от дигиталните технологии. “Хелбой” е наследникът хибрид на тези престижни родители. Възприемайки отново един интимистки подход, последният филм на Гийермо Дел Торо изненадва с липсата на отстъпки по отношение на жанр, който започна да ни изглежда изчерпан и отегчителен след като екранизациите на комикси се превърнаха в постоянно присъствие в летния филмов календар. Дел Торо не закъсня да смути публиката с новия си опус, който в крайна сметка е по-близък до “Гръбнакът на дявола”, отколкото до другата му комиксова адаптация. Трейлърите на “Хелбой” извеждат на преден план екшън-сцените, но филмът до голяма степен загърбва правилата на обикновения летен блокбастър. Задоволявайки се с бюджет от 60 млн. долара, той остава верен на първоизточника си - малко познат на широката публика и далеч от модните комикси. И въпреки че екшън-сцените запазват известен размах, който пренася на екрана мащабността на битките, Дел Торо се отказва от външните демонстрации на кинематографичния си език и прибягва умерено към визуални ефекти. Така той избягва сензационността и успява да съхрани хомогенността на една история, която се фокусира в по-голяма степен върху персонажите, отколкото в титаничните сблъсъци между тях. Запазвайки епични измерения, с приключения пресичащи времето и пространството, режисьорът постига и един необикновено реалистичен фон – от Втората световна война, до наши дни, - на който тези изроди от всякакъв тип ни разкриват силните и слабите си страни, това, което ги обединява и онова, което в крайна сметка ги прави човекоподобни... “Хелбой” е обяснение в любов на един автор към неговите чудовища. Нет Фокус