Грегъри Оливър Хайнс – роден на 14 февруари, 1946, е чернокожият артист с полузаспал поглед, който почти еднолично поддържа изкуството на степ-танца на големия екран живо. Освен това той е талантлив драматичен актьор, който е доказал, че се справя отлично и в главни роли. Двамата с брат си Морис са част от шоу-триото “Hines, Hines and Dad”, още от съвсем ранна възраст. Като опитен хореограф, Хайнс е работил много в Ню Йорк по бродуейски клубове, като най-дълго се играе постановката му на "Sophisticated Ladies" (когато той поема с шоуто на турне, брат му Морис го замества с на Бродуей) за която отново – след 1978 е номиниран за театралната награда „Тони”. Незабравимият му дебют в киното е в ролята на на римски роб в комедията на Мел Брукс “Историята на света – част І” (1981), като заместник в последната минута на внезапно разболелия се Ричард Прайър – и разбира се, не пропуска да демонстрира танцовите си умения. На следващата година Хайнс е първоначалният избор за ролята, която след това отива при Еди Мърфи в “48 часа”, но поради несъвместимост на снимачните графици е принуден да откаже. 2 години по-късно отново прави отлична и неортодоксална роля в “Котън клуб” (1984). Филмът на Франсис Форд Копола, в който играе и брат му Морис, е сниман в същия харлемски клуб, в който години по-рано баба им е била една от елитните чернокожи изпълнителки, игращи само пред бяла публика през двайсетте и трийсетте години. Отново обува обувките за степ, и играе заедно със звездата на балета Михаил Баришников, в “Бели нощи” (1985) и “Tap” (1989), като бивш измамник, опитващ се да живее честно. Немузикалните му роли включват бандита по неволя в “Deal Of The Century” (1983), остроумното ченге (в партньорство с Били Кристал) в “Running Scared” (1986), отново ченге в “Eve Of Destruction” и измамник с дар слово в “Ярост в Харлем” (и двата от 1991). През 1992 актьорът печели награда Тони за бродуейския мюзикъл "Jelly's Last Jam". През 1994 играе в “Renaissance Man”. През 90-те години актьорът пътува с собствено шоу из Щатите и по цял свят, като междувременно се снима предимно в телевизионни филми. Последната публична изява на актьора е като водещ церемонията по връчването на наградите „Тони” през 2002 година. Той умира от рак на черния дроб на 3 август 2003 г. Нет Фокус