Ако има неколцина български актьори, които да изпълват със съдържание смисъла на титлата “народен артист”, то Григор Вачков или Гришата, със сигурност е един от тях. Актьорът е роден на 26 май 1932 г. в плевенското село Трънчовица. Завършва винаро-лозарски техникумв в Плевен и един от преподавателите му там го съветва да кандидатства в ВИТИЗ. Младежът пристига в София и на въпроса на изпитната комисия “Кажи, Вачков, какви роли искаш да играеш!”, той отговорил – “Нечовешки!”. През 1951 го приемат в Театралното училище, но при условие, че до една година трябва да оправи безобразния си диалект. Гришата полага огромен труд , но в края на вече говори съвсем правилен литературен български. Завършва ВИТИЗ през 1955 г. и след кратък престой във Врачанския театър, започва работа в Държавния сатиричен театър още със самото му основане. Дебютът му в игралното кино е в “Дом на две улици” през 1960 г. Сред по известните филми с негово участие са “Хитър Петър” (1960), “Тютюн” (1962), “Смърт Няма” (1963) “Веригата” (1964), “Старинната монета” (1965), “Горещо пладне” (1966), “Привързаният балон” (1967), “Бялата стая” (1968) … Широката популярност на актьора идва от работата му в киното, телевизията и театъра, но най-вече с блестящо изпълнената роля на Митко Бомбата от телевизионния сериал “На всеки километър” (1967-1971). Този образ го превръща във всенароден любимец и му носи много радост, но в един момент актьорът иска да се иска да се измъкне от него и да играе и драматични роли. Прави го във филмите “Последно лято” (1974) и “Мъжки времена” (1977), като за ролята на Иван Ефрейторов в “Последно лято” получава златен медал за мъжка роля на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, а за “Мъжки времена” получава наградата на Варненския кинофестивал. Последния филм, в който се снима е Мера според мера и смъртта му попречва да довърши ролята на Постол войвода. До края на живота си Григор Вачков остава верен на Сатиричния театър, където са незабравими ролите му в “Суматоха”, “Вражалец”, Юнаци с умни калпаци” и особено в любимата му е постановката на пиесата “Лазарица”, написана специално за него от Йордан Радичков. Нет Фокус