Първата дама на българското кино Днес се навършват 65 г. от рождението на актрисата Невена Коканова, починала през 2000-ата година. Дълго време тя бе наричана "първата дама" на българското кино. И не само за изиграните над 50 роли, а заради "влюбеното" око на камерата в нея. Голямата българска актриса Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Нейната кариера в театъра и киното е една от най-ярките в българската история. В едно от последните й интервюта тя с благодарност говори за късмета, който е имала. "Бях отрупана с работа и то хубава. Роли, за които една актриса може да мечтае". Дори само да бе играла във филми, като "Тютюн" и "Крадецът на праскови", пак би трябвало да е благодарна на съдбата. Но Невена Коканова се превъплъти и в много други прекрасни кинообрази през своя 62-годишен живот. "Благодаря на Бога, имах много роли. А и за мен бяха направени неповторими жестове, като този на Блага Димитрова, която написа "Отклонение" специално за мен. Или на Коцето Павлов, който направи "Спомен за близначката", пак виждайки мен като главна героиня. Това не са малки крайпътни камъни, а бая големи канари в една творческа биография - признава тя и отронва нещо покъртително вярно - Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява". Да, в това е може би тайната на нейния невероятен успех като актриса - безкористната любов към драматичното изкуство. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962). Следва печално-страстната Лиза от "Крадецът на праскови" (1964), обречена на любов жена в безпощадно време. После идва ред на Ана от "Карамбол" (1966), на Герда от "Дъх на бадеми" (1967), на Неда от "Отклонение" (1967) и т.н. През 60-те и 70-те години на миналия век Коканова се бе превърнала съвсем заслужено в символ на българското киноизкуство, въплъщавайки образите на жени с характер, притежаващи жив темперамент и чувство за вътрешна значимост. Освен гореизброените заглавия тя блести с яркото си присъствие и в "Инспекторът и нощта", 1963), "Момчето си отива", 1972, "Дърво без корен", 1974), "Матриархат", 1976), "Трите смъртни гряха", 1980) и др. Съвсем заслужено тя е една от малкото представители на актьорското съсловие в България, получила известност и извън пределите на страната ни, дори и на Запад, където за нашето кино е било много трудно да проникне през онези години по идеологически съображения. Така например, през 1969 г. тя се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилей". В последните години от своя живот Невена Коканова започна да се появява по рядко на екрана, но дори епизодичните роли, които й бяха предлагани, тя съумяваше да загатва за огромния си талант. За съжаление, той не можа като че ли да бъде оценен по достойнство през онези години на световно разделение. Ако "Крадецът на праскови" на Въло Радев бе сниман в Италия или във Франция, със сигурност щеше да донесе на Невена световна слава и милиони в долари. Нет Фокус