„Ваймар експрес“ е изследване, свързано с учредяването на Европейския писателски съюз, който да служи с цел разпространение на нацистка пропаганда. Идеята е на Йозеф Гьобелс, като за целта през 1941 г. във Ваймар са поканени писатели от 17 страни. Сред авторите, които отиват на това пътуване, са норвежкият писател Кнут Хамсун, френският писател Робер Бразийяк и българската писателка Фани Попова-Мутафова. Тя е единствената българка и единствената жена, която участва в едномесечното пътуване в Германия и Австрия, за да стане съучредител на Европейския писателски съюз“, посочват от екипа на филма. „Казва се, че филмът съсипва Фани Попова-Мутафова. Не. Аз не я съсипвам. Тя е част от разказа. Това е един много по-голям разказ от този за нея и нейния живот“, разказа Милена Фучеджиева. По думите й никой писател и нито една книга не бива да бъдат забранявани. Вместо това, те трябва да бъдат изучавани „за да се разбере сложността на човешката природа“. „Аз никого не съм обругавала, просто съм изложила една истина, за която не желаят да се говори“, каза Фучеджиева. ОТ ИДЕЯТА ДО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ФИЛМА С Фани Попова-Мутафова Милена Фучеджиева се е запознала като дете покрай своята баба. Причината да започне да работи по филм, свързан с нея, е било личното й желание да реабилитира българската писателка, разказа тя. „Оказа се обаче, че не може. Идеята ми не издържа на материала. И така, филмът стана друг и не я реабилитира. Историята е такава, каквато е. Фактите, архивите са предостатъчно“, коментира Фучеджиева. Като гръбнак на своя филм тя определя книгата „Нацистко-фашисткият нов ред за европейската култура" на историка Бенджамин Мартин. „Тази книга е издадена от „Харвард прес“. Това е сериозна книга. Това е най-сериозното изследване на амбициите на нацистите за нов културен ред в Европа“, каза Фучеджиева. Самият Бенджамин Мартин приема да участва във „Ваймар експрес“, където разказва за историята на Европейския писателски съюз. Друг източник на информация е личен архив от 76 снимки, дарен на Фучеджиева. Албумът представя фотоси с всички писатели, участвали в първото пътуване до Ваймар по повод учредяването на писателския съюз. „Има визуални архиви за това, което е било. Дори да бяха останали само тези снимки, те са достатъчно красноречиви за това къде е попаднала и с какво е приела да продължи да се занимава Фани Попова-Мутафова – да стане шеф на клона на този съюз в България, да организира българските писатели, да ги заведе на следващо пътешествие“, каза Фучеджиева. ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА И ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПИСАТЕЛСКИ СЪЮЗ Поканата за пътуването до Германия по повод създаването на писателски съюз стига до Фани Попова-Мутафова чрез германския институт в България, разказа режисьорката на „Ваймар експрес“. По думите й от там са подбирали автори, които не са модернисти и за които се знае, че са националистично настроени. Поканени са и други писатели на това първо пътуване, но те са отказали. Режисьорката разказа, че отивайки сама, българската писателка автоматично се превръща в човекът, натоварен със задачата да започне пропагандата в България, когато се прибере. „Тя и преди това е писала националистични статии, но след това вече става много конкретно насочено в нацистка посока. Тя възхвалява Хитлер, громи масоните, казва, че евреите са зло“, коментира Милена Фучеджиева. Според нея нищо не може да се знае, може само да се подозира какви са били мотивите на писателката да приеме ролята на съучредител на Европейския писателски съюз. „От една страна, със сигурност е искала да популяризира българската литература, защото тя е човек, който е обичал българския народ и е посветил цялото си историческо творчество на тази любов. От друга страна, е била възможността за изявата на нейната амбиция, която до този момент не е могла да бъде реализирана извън България. За разлика от Елисавета Багряна, Дора Габе и други български писатели, които са превеждани на много езици, тя е била превеждана само на немски и на още един език. И, на трето място, е едно съглашателство с политика, която в момента на това първо пътуване, е имало всички изгледи да бъде водещата световна политика“, каза Фучеджиева. По думите й всички писатели, присъствали на пътуването до Ваймар, са били на крилете на големи мечти и надежди, които обаче претърпяват голям крах. От проучването си за документалния филм режисьорката му разбира, че още при второто пътуване до Германия се забелязва, че има икономии с цел всичко да отива за фронта, където страната вече търпи поражения. Темата, която „Ваймар експрес“ повдига, не е свързана само с Фани Попова-Мутафова, а е въобще за участието на писателите в тоталитарни строеве, смята Милена Фучеджиева. Според нея в литературата на Фани Попова-Мутафова няма пропаганда. Тя пише много хубави романи, допълва авторката на документалния филм. ОТЗИВИТЕ ЗА „ВАЙМАР ЕКСПРЕС“ „Първите отзиви за филма на тези, които са го гледали, са отлични. С хората, които го гледаха на срещите в Пловдив, Бургас и Варна, имахме страхотни разговори след това. Хората са възхитени от филма. Някои са шокирани, защото всички , които са дошли да гледат филма, обичат Фани Попова-Мутафова като писателка“, коментира Милена Фучеджиева. „Ваймар експрес“ е част от програмата на кино-литературния фестивал „Синелибри“. Прожекции ще има на 27 октомври в културния център „G8“ и на 29 октомври в „Евросинема“. От този петък, 27 октомври, филмът излиза по кината в цялата страна