Един от най-големите европейски кинорежисьори Ингмар Бергман навърши 85 години. Той е роден на 14 юли 1918 г. в шведския град Упсала в семейството на пастор. През 1944 г. завършва факултета по литература и изкуства на Стокхолмския университет, след което започва да работи като театрален режисьор в Хелсингборг (1944), Гьотеборг (1946-1949) и Малмьо (1952-1958). От началото на 60-те години става режисьор в Стокхолмския Кралски театър "Драматен", а в периода 1963-1966 е негов директор. В киното дебютира, като сценарист на филма "Hets" на реж. А. Шеберг през 1944 г. Творческото наследство на Бергман е огромно. По сцените на Швеция и по света е поставил над 70 спектакли по произведения на класическата и съвременна драматургия, реализирал е редица постановки за радиото и телевизията. Заснел е за 40 години (1946 - 1986) като режисьор 46 филма (основно по собствени сценарии). Спечелил е много фестивални отличия, включително Европейската филмова награда "Феликс" (1988) и "Палмата на палмите" на 50-ия юбилеен кинофестивал в Кан (1997). Много от най-известните му филми ще останат в историята на киното, като образци на съвършено владеене на режисьорското майсторство. Такива са "Седмият печат" (1956), награден в Кан, "Лице" (1958, отличен на фестивала във Венеция, 1959), "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Като в огледало" (Sasom I En Spegel, 1960), отличен с "Оскар" за чуждоезичен филм, "Причастие" (1962), "Мълчание" (1963), "Персона" (1965), "Шепоти и викове" (1971). През 70-те години излиза филма "Сцени от един семеен живот" (1972), на който в момента Бергман подготвя продължение. Може да се каже, че с "Есенна соната" (1977) и особено с "Фани и Александър" (1982) великият майстор достига до съвършенството в режисурата. Името на Ингмар Бергман ще остане в историята на киното редом до най-големите гении на това изкуство, като Федерико Фелини, Акира Куросава, Луис Бунюел, Микеланджело Антониони. Нет Фокус