Конфликтът на естествените чувства с жестоката външна сила – това е трагедията на войната: опропастен живот, прекъсната първа любов, не състояло се завръщане у дома… “Ето я, войната – великата бездомност на стотици и хиляди хора” – казва един от героите на повестта. Всъщност , мотивът на бездомността присъства и в трите филма. “Пътуването” и “временното жилище” са архетипни мотиви. Всеки “хотел” променя човека, провокира откъснатост от устоите и законите на социума. Героите стават “външни”, случайни и отворени за възможни случайности. “Временното жилище” от една страна е драматургично, а от друга е опасно изначално. А подземните помещения сякаш концентрират вселенското зло, и само хазаите имат власт върху тях. Особено, когато този имот се казва чеченски зандан, и в него се държат пленници-роби: двама руснаци – майор и сержант, и двама английски актьори – тя и той. Банята тук се замества с къпане в ледена планинска река, наказанията са жестоки, човешкият живот е обезценен, отрязването на пръсти и глави е всекидневна работа, която пришпорва действието и носи големи пари. Галина Николаева Пълният текст, можете да прочетете на страниците на списание “Кино” – брой 1 2003