“Когато бях дете, виждах разни неща. Неща, които човек не трябва да вижда.” – Джон Константин Светът, който се разкрива пред Константин, е населен с демони, живеещи необезпокоявано сред хората. Те са скрити зад човешки лица, които могат да променят, както и когато пожелаят. Адът също е обитаван от демони, както и от сеплативи (ядящите души). Те са прокълнати слепи създания без душа и разум, които разчитат само на обонянието си, което ги отвежда до храната им – новопристигналите в подземния свят. Образите им са вдъхновени от фотографиите на трупове с отстранен мозък, каквито режисьорът е виждал. “Такъв един образ е потресаващ”, споделя Лоурънс. “Исках да внеса нещо човешко в сеплативите, защото те не са изцяло чудовища. Някога са били хора, но сега нямат нито очи, нито мозък или души, а само уста и носове, които ги водят след плячката им.” Стотиците сеплативи във филма са създадени на базата на един прототип в прочутото Stan Winston Studios, под ръководството на Джон Розенгрант. Адският урод първоначално е сътворен на екрана на компютъра, след което е изработен от традиционни материали и накрая е покрит с кожа от силикон. Готовата марионетка се нуждае от 7 техници и 4 метра кабели, за да бъде задействана. Сочейки ужасната кукла, Розенгрант отбелязва с родителска гордост: “Страховита е, нали?” От този модел, както и от други подобни, са създадени цели пълчища демони. “Сканирахме образите, направихме още от тези кукли, боядисахме ги и ги пуснахме в действие. В един момент целият въздух беше изпълнен с демони”, разказва Крейг Хейс от Tippett Studio.