Чикаго в годините на Голямата депресия. Въпреки мълчаливия си характер, Майкъл Съливан изглежда добър баща и съпруг и привидно почтен гражданин. Всъщност той убива за ирландската мафията, чийто стар бос Джон Рони му е почти като баща. Почти. Синът на Рони Конър изпитва дълбока завист към Майк, която една нощ изригва в кървава разправа със семейството на Съливан, защото единият от синовете му е станал свидетел на мафиотска акция… Напускайки хлъзгавия терен на психологическите трусове, където се подвизаваше успешният му дебют “Американски прелести”, Сам Мендес навлиза в територия утъпкана от десетилетия. С този черен филм, базиран на солидна драматургична основа, режисьорът пренебрежително издухва академичния прахоляк от гангстерската митология. “Път към отмъщение” е класически в най-предизвикателния смисъл на думата - т.е. изобразително и драматургично взискателен към всеки кадър. Мендес не раздробява клишетата на черния филм с творческата енергия на братя Коен или Тарантино, а деликатно дълбае неговите ситуации, пресъздава терзанията на своите персонажи-фантоми и дори ни поднася една финална трагедия, достойна за гръцката класика - логично за режисьор автор идващ от театъра, който дълго е работил над шекспировия репертоар. За специалистите в жанра остават разсъжденията за начина, по който Мендес се справя със заетите филмови фигури, докато останали могат да почерпят чисто удоволствие от неоспоримото майсторство, с което е направен филмът. И един специален акцент върху изключителното качество на операторската работа, която далеч от самоцелната естетика успява да освети или затъмни контурите на човешката драма изложена тук. Без фалшиви ноти Сам Мендес овладява и удивителния актьорски състав, който е събрал. Том Ханкс, Пол Нюман и Джуд Лоу дават най-доброто от себе си на този странно болезнен филм, който зад стереотипните привидности, анализира със свирепо своенравие вината, синовното чувство, угризенията на съвестта… Очевидно “Американски прелести” не е случаен успех - Сам Мендес знае какво да прави зад камерата.