След като гледахме Libero Burro, първия филм на Серджо Кастелито като режисьор, всички в продуцентската компания Cattleya бяхме убедени, че той е роден за режисьор. Въпреки скромния успех на филма, ясно се виждаха неговите таланти- творческото му въображение, използването на символни образи, интуитивно му движение на камерата и способността да ръководи актьорите си. За всички беше ясно, че това не е единичен флирт с киното, а началото на сериозна връзка. Серджо е човек с истинско призвание и ние бяхме твърдо решени да направим още един филм с него. Трябваше само да намерим подходящата история. Винаги съм бил голям почитател на Маргарет Мацантини. Още откакто прочетох Il Catino di zinco, гледал съм я и как играе. Винаги съм смятал, че нейния талант и интелект има почти мистериозни качества. Затова, когато чухме, че пише книга (макар и без да знаем на каква тематика), инстинктите ми подсказаха, че ще купим правата за филмирането й. Серджо написа сценария в “уединение и самота” и с минимална подкрепа и намеса от наша страна. Той успя да привлече към проекта всички актьори, на които даде сценария. Дори Пенелопе Крус, която се влюби в историята е беше решена да играе във филма. Тя ни покори безапелационно, особено Серджо, който откри в нея своята Италия. Филмът тръгна по екраните в Италия тази година и резултатите му бяха фантастични, над 8 млн. евро. Това е живо доказателство за благоприятния състояние, в което отново се намира италианското кино. Рикардо Тоци