От 17 април в Дома на киното се открива първата панорама на избрани скандинавски филми в София - Дни на нордското кино. Както вече ви информирахме - организатор на панорамата е сдружение „Седем” , а съорганизатори на събитието са посолствата на Дания, Норвегия, Финландия и Швеция. В програмата ще бъдат представени 10 хитови заглавия от четирите страни. Широко употребяваният термин „скандинавски” (който се отнася само за двете страни на полуострова – Швеция и Норвегия) е тесен, за да побере в етнически и топографски смисъл културното разнообразие, което притежават северноевропейските народи. По-подходящо се оказа общото понятие „нордски”, въведено от проф. Вера Ганчева, което простира значение от Балтика до Исландия, за да обедини нации с различни исторически корени и съдби, но сходен светоглед. От Дания ще бъде показана градската драма 1:1 на режисьора Анет Олсен. Действието на филма се развива в предградията на Копенхаген, където хипарските утопии от 60-те днес са се превърнали в мизерна реалност. 1:1 разкисква тема, колкото банална, толкова и актуална за съвременна Дания. Това е северна версия за междукултурните европейски конфликти, разказана през история в стил Ромео и Жулиета. Филмът разглежда не само напрежението между общностите, но и вътре в тях. 1:1 e носител на Голямата награда на фестивала за нордско кино в Любек'06, както и на голямата награда от фестивала в Любляна'06. Другото датско кинопредложение е комедията “Fidibus” – дело на Хана Йоф. Филмът не се занимава с конкретен сюжет, а се съсредоточава върху по-важните разнообразни персонажи и върху взаимоотношенията между тях. Датският рапър Йеспер Дал в ролята на наркобоса Патен пасва много добре на ролята и се вписва перфектно сред професионалните актьори, но най-приятната изненада е Лена Мария Кристенсен в ролята на глупавата блондинка. Или ако трябва да се доверим на зрителските форуми – става дума за една динамична и умопомрачително смешна датска комедия. Oт Норвегия ще бъде представена фантастичната драма, издържана в духа на “1984” и Оруел - Натрапникът на режисьора Йенс Лиен. „Натрапникът” е заснет по радиoпиесата на сценариста Пер Шрайнер и показван в официалната селекция в Кан през 2006. Натрапникът е един саркастичен поглед върху живота на Скандинавското общество, в което фалшивите взаимоотношения са заели мястото на съпричастието. Кухненското обзавеждане е заменило любовта, обществените ритуали – приятелството. Още едно норвежко предложение за кино е остроумната тийнейджърската комедия за любовта и съзряването на Петер Нес (режисьора на Елинг) Просто Беа. Беа е 16-годишно момиче, което пише за училищния вестник и е последната от своята женска групичка, която все още е девствена. Но филмът всъщност е за това как на тази възраст да вземеш правилните решения и да останеш верен на себе си. От Норвегия идва и екзистенциалната драма за приятелството, лудостта и творчеството Повторение на режисьора Йоаким Триер (с две награди от Карлови Вари). Това е една история за любовта и мъката, за големите амбиции и убийствената пропаст между младежките очаквания и реалността. Двамата главни герои искат да станат писатели и започват да търсят всеки своя път към избраното призвание. Този път, обаче не е от най-лесните за преминаване. Дали могат да се сбъднат „големите надежди” на двама младежи е въпросът, върху който се опитва даде отговор в кинообрази Повторение. Филмът е награден със Златно лале от фестивала в Истанбул 2007, с приза за младо откритие от фестивала в Торонто’ 06 и с 3 награди Amanda от националния фестивал в Норвегия ’06. Филмовите предложения от Финландия са две. Едното е мрачната кинореплика към Шофьор на такси - Замръзнал град на режисьора Аку Лоухимис. Това е екранна версия на финландския телевизионен сериал Фрагменти, който има голям успех в родината си, получава всички възможни награди на местния тв фестивал през 2004 г., а Аку Лоухимис е обявен за режисьор на годината. В центъра на Замръзнал град всъщност е главният герой от Фрагменти. Замръзнал град е удостоен с наградата ан ФИПРЕССИ от Карлови Вари ’06 и има в актива си 5 награди Jussi от националния фестивал във Финландия ’06. Другият финландски филм, който ще могат да гледат зрителите е драмата Мъжка работа на режисьора Алекси Салменперо. Мъжка работа разисква въпроса за все по-безпомощната позиция на мъжете в северните общества. Сюжетът съдържа достатъчно добри предпоставки филмът да се превърне в черна комедия, но униженията, които понася героят, придават цялостен трагичен нюанс. Филмът е удостоен с наградата за режисура на фестивала в Москва, 2007 г.; наградата за мъжка роля на фестивала в Маракеш, 2008, както и с 2 награди Jussi на националния фестивал във Финландия. От Швеция зрителите ще зарадват две уникални филмови предложения - едното е последният есеистичен шедьовър на ветерана Рой Андершон Вие, живите (официална селекция в Кан 2007). Филмът представя Човека в неговото величие и падение, размишлява върху човешките радости и тъги, върху самоувереността му и грижите му. Освободен от линейна повествователна структура, той повежда Човека към поредица изживявания, представящи различни ситуации – ежедневието, щастливите моменти, тревогите и философските дилеми... Този филм сякаш се случва насън и напълно изразява личността на своя създател: двусмислен, жесток и провокативен. Вие, живите е носител на Голямата награда Сребърен Хюго от Чикаго'07, както и на наградата за режисура на Европейската филмова академия. Другият шведски шедьовър, който ще закрие панорамата на нордското кино на 24 април, вечерта в Дома на кинто, е Бергман и Форьо - единственият подробен визуален документ за Ингмар Бергман, усамотен на любимия си остров Форьо на режисьорката Мари Нюрерьод. Бергман и Форьо е част от документалната трилогия на същата авторка за Бергман, субсидирана от Шведската телевизия. В Бергман и Форьо великият режисьор за пръв път допуска камерите на обетования си остров Форьо, превърнал се в сигурно негово убежище близо 50 години. Третото филмово предложениe от Швеция е трагичната история на едно мъжко приятелство Сбогом,Фалкенберг на режисьор Йеспер Гансланд. В центъра на сюжета са няколко младежи от провинциално градче, на които им предстои да завършат гимназия и трябва да решат какво ще правят с живота си оттук насетне. Сбогом, Фалкенберг разбива мита, че живеем в хомогенно общество. Тесните общности притежават различна чувствителност и език за общуване, свят, изтъкан от фамилиарност, консерватизъм, невинност и объркване. Режисьорът разказва почти биографична история от собствената си среда с импровизиран диалог и актьори-натуршчици, които играят себе си, а монтажът на филма е отнел почти година.