Стефка Янорова Тя има късмета да се заяви в злополучния тв-сериал “Дунав мост” (1999, реж. Иван Андонов, сц. Георги Мишев). Нейната Роси е многострадална бизнесдама с миловидно лице и свирепо поведение. Фината Стефка Янорова като провинциална новобогаташка е сред малкото попадения в сериала. Въвежда на екрана креативната българка на 90-те - с бистър бизнеспроект, по-жилава от мъжкото обкръжение, ала все пак драматично подвластна на обстоятелствата... В “Опашката на дявола” (2001, сц. и реж. Димитър Петков) – актрисата продължава експедицията из параметрите на женската преданост и мъжката лоялност, но вече върху пистата на духовността. Героинята й е оперна певица, инжектираща с пари и преданост Его-то на избраника си Павел (Самуел Финци) Стефка Янорова сугестира с деликатна чувствителност и изящна безкомпромисност – между триумфа като Виолета в “Травиата” на сцената и разочарованието като жена в живота й. В “Госпожа Динозавър” (2002, реж. Анри Кулев, сц. Рада Москова, оп. Светла Ганева) Стефка Янорова пак е бизнесдама, но по-скоро енергична пешка на “малкия бизнес”. Изопната (и отчетливо шъшкаща) от всекидневието на провала (включително и от аморфния си съпруг), тя е троснато кълбо от нерви, което злощастно се търкаля покрай детството на необикновената дъщеря Нуша (София Каменарова). Весела Казакова Засега е известна само с една роля, но каква – нямото момиче Веса от “Лист отбрулен”. Чудат екземпляр. Не си спомням подобна експресивност – Весела Казакова буквално екзалтира екрана с флуидите на своята неординерност. Не е никак малко да дебютираш като нямо селянче, когато иначе си словоохотливо ърбънче. Биляна Казакова Не е случайно съвпадение на фамилии – Биляна и Весела Казакови са близначки – разнояйчни по външност и колорит, но не и по талант. Известна театрална актриса, Биляна Казакова дебютира в киното с 1/3 Катерина в “Подгряване на вчерашния обед” (2002, реж. Костадин Бонев) – играе разбитата младост на героинята. Малтретирана, унижавана и предавана, Катерина на Биляна Казакова се опълчва на историческите конвулсии (и съдбовни иронии) с мъжки хъс, но по женски оптимистично - спастря мекотата на черния си поглед. Лъчиста в своята измамна меланхолия, актрисата изтръгва съпричастност дори когато ти се струва, че филмът вече бие на изпокъсан от употреба политически плакат. Ани Пападопулу Тя е почти неизменно на сцената на Народния театър. Ренесансовата й смугла хубост и заразителната й спонтанност посичат и най-лошото настроение. В “Писмо до Америка” (1999, реж. Иглика Трифонова) изигра красива дългокоса неверница, чиято софистицирана съблазън е твърде бегло щрихирана за чувствителността на актрисата. В “Опашката на дявола” е пак днешна изкусителка, но клубен тип: черни дрехи, щръкнала коса, вели движения, активно либидо... Тя се явява дяволското изкушение на Павел. Иначе казано - антипод на сърцатата съпричастност на героиня на Стефка Янорова. Марта Кондова Мярна се в две от сериите на “Хайка за вълци” като клетата Радка - дъщерята-съкровище на Калчо Статев (Николай Урумов), но истинският й дебют е в “Под едно небе” (2002, реж. Красимир Крумов-Грец). Тя е отново селянче, но този път – 15-годишната туркиня Руфие, чието всекидневие е подчинено на бащиното очакване (от Турция). Черноока, изписана и тъжна, героинята й отказва да живее в монотонната самота на пейзажа. Решава се на радикален жест – подстригва косата си и поема към емигранството с отвъдполова решимост (и външност). Съдбата обаче е решила друго... Прекрасна е Марта Кондова – и в едър, и в общ план тя излъчва неукротима жизненост в плен на преданост с мащабите на култ. Още по темата от списание “Кино” – брой 2 2003