Биография

По рождение от Бахамските острови, (макар и всъщност роден в Маями по време на посещение на родителитге му), Сидни Поатие израства в лишения като син на беден фермер. На 15 години, без да е посещавал редовно училище, е изпратен в Маями, за да живее при брат си. В Съединените Щати Поатие за първи път се сблъсква с междурасовото напражение, което разделя страната и това е голям шок за момче, идващо от общество, където чернокожите са мнозинство и не познават този проблем. На 18, заминава за Ню Йорк, където работи каквото намери и спи в тоалетната на автогарата. Кратък престой в армията, като санитар в болница за ветерани е последван от още случайно изкарани пари в Харлем. Импулсивното му явяване на кастинг за American Negro Theatre се оказва провал – Поатие е отхвърлен с толкова съкрушителни аргументи, че се амбицира и решава през следвашите 6 месеца да преодолее силния си акцент и да се научи да играе. При втория си опит, той е приет. Забелязан е по време на репетиция и получава роля в Бродуейския спектакъл "Лизистрата" и получава отлични отзиви. В края на 1949 г. му се налага да избира между главни роли на сцената и предложената му от Дарил Занук роля във филма “No Way Out” (1950). Изпълнението на Поатие в ролята на лекар, лекуващ бял фанатик прави силно впечатление и му носи още много предложения, повечето от които по-интересни и ярки от това, на което черните актьори могат да разчитата по това време. И все пак – далеч не на нивото на ролите, които получават белите актьори. Но седем години по-късно, след като е отказал да участва в различни проекти, които счита за унизителни, Поатие получава поредица роли – голяма част от тях главни, които никога не са предлагани на чернокож актьор. Един от тези филми, “The Defiant Ones” (1958), носи на Поатие първата номинация за чернокож актьор. Пет години по-късно, той печели Наградата на Академията за “Lilies of the Field” (1963), и става първият чернокож, получил Оскар за главна роля. Поатие остава активен и на сцената, и на екрана ,и в разрастващото си Движение за граждански права. Ролите му в “Познай кой ще дойде на вечеря”(1967) и “На учителя с любов” (1967) по онова време за забележителни филми, разрушаващи социалните бариери между черни и бели, а талантът на Поатие, неговата съвест, откритост, присъщата му способност да се харесва го поставят на едно ниво с най-големите бели звезди на епохата. През 70-те години той се заема с режисиране и продуциране – и постига успехи и в двете области. Въпреки, че през последните години се снима съвсем рядко Поатие си остава една от най-обичаните и уважавани фигури в американското кино през XX век. Нет Фокус