Биография

Смятан е за късметлия - и не напразно. Дори само приемането му в театралния училище си струва: видял младият Янковски един летен ден обява за приема и решил да проучи въпроса по-обстойно. Вече в училището станало ясно, че приемните изпити вече са минали, но все пак отива в канцеларията. Служителят попитал младежа за фамилията му, погледнал в някакви списъци и казал: “Приет сте, занятията започват през септември”. По-късно станало ясно, че братът на Олег, Николай – без да каже на никого, кандидатствал в училището. Но когато узнал, че вместо него са приели Олег, си замълчал. Разбира се, тази история може да е от актьорските анекдоти, но късметът и по-нататък му помага…

Бащата на Олег - Иван Янковски, преди Октомврийската революция щабскапитан, лейб-гвардеец в Семьоновския полк, е репресиран. Детството на Олег преминава в Казахстан, където семейството е изселено. Страхувайки се от арест, майка му изгаря всички архиви, свидетелстващи за дворянските корени на Янковски. Живеят в лишения. Майката – Марина Янковска се изучва за счетоводител и сама издържа семейството, трима сина и собствената й майка. Петимата живеят в една стая, но поддържат и голяма библиотека, много четат, а децата учат и чужди езици.

След време част от семейството заминава за Саратов (Руси). Най-големият брат – Ростислав започва да играе още в Джезказган, а след това се премества в руския театър в Минск (Беларус) и взима 14-годишния Олег със себе си. Там е и театралният дебют на Янковски. При завръщането си в Саратов, Олег постъпва в тамошното театрално училище и след като завършва, през 1965 е зачислен в трупата на Саратовския драматичен театър, където в начало играе основно епизодични роли.

Но тук отново се намесва съдбата. Театърът гастролирал в Лвов. Актьорът влязъл да обядва в ресторант. А на съседната маса седял режисьорът Владимир Басов със съпругата си Валентина Титова и други членове на снимачната група на бъдещия филм “Щит и меч”. Обсъждали къде да търсят актьор за ролята на Хенрих Шварцкопф. Титова кимнала към Олег и казала на мъжа си: “Виж, там седи типичен арийски юноша”. Басов се съгласил, че младежът изглежда идеален за ролята, но… ”Той, разбира се, е някакъв физик или филолог. Няма актьор с толкова умно лице”. Слава богу, един от асистентите, все пак решил да провери…

Благодарение на “Щит и меч” и следващия филм “Служили двама другари”, Янковски става изключително популярен. В театъра получава сериозни и големи роли, а в киното - маса предложения: филмите “Огледало” (1974) и ”Носталгия” (1983) на Андрей Тарковски, “Полети насън и наяве” (1983) на Р. Балаян, “Крайцерова соната” (1987) на М. Швайцер, “Мой ласковый и нежный зверь” (1978) на Емил Лотяну, “Обикновено чудо” и телевизионният "Тот самый Мюнгаузен” (1979) на Марк Захаров.

Досега Янковски се е снимал в повече от 100 филма – сред тях още: “О любви” (1970), “Премия” (1974), “Сентиментальный роман” (1976), “Поворот” (1978), “Мы, нижеподписшавшиеся” (1981), “Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън: Баскервилското куче” (1981), “Влюбен по собствено желание” (1982), “Храни меня, мой талисман” (1986), “Филер” (1987), “Цареубиец” (1991), “Ревизор” (1996), а през 2001 дебютира и като режисьор с “Приходи на меня посмотрет…”.

През 1991, малко преди разпадането на СССР, Олег Янковски е удостен със званието Народен артист на СССР. По този повод актьорът се шегува: “Отново извадих късмет. Станиславски е бил първият Народен артист на СССР, аз се оказах последният…”.

В личния си живот, от началото на 60-те години, когато е второкурсник в театралното училище, е женен за актрисата Людмила Зорина. Имат един син - Филип Янковски, роден през 1968 г., днес актьор и режисьор.

В театъра, последната роля на Янковски е в "Женитба" на Гогол. Умира от рак на панкреаса на 65-годишна възраст в Москва на 20 май 2009 година.