Биография

Роден в Милано през 1938, Адриано Челентано започва кариерата си като комедиант в миланските кафенета, за да се превърне в истинска суперзвезда на италианската попмузика – при това най-идолизираната и същевременно можеби най-критикуваната. Пробвал е силите си във всеки жанр и стил, от рокендрол до рап, и се е изявявал с успех и в киното и телевизията. Започва кариерата си като комедиант в миланските кафенета, а като певец кариерата му започва на първия италиански рокендрол фестивал в родния му град Милано през 1957. Песента "Ciao Ti Dir?” веднага се превръща в хит. През 1959 песента му "Il Tuo Bacio ? Come Un Rock” оглавява италианския хитпарад, и оттогава насам Челентано продължава да произвежда поне по един хит-сингъл всяка година. През 1960 лицето му вече е широко познато и Федерико Фелини го кани за малката роля на рокендрол певеца в “Сладък живот” (но Челентано дебютира в киното две години по-рано с “I Frenetici”(“Бесните”). През 1961 е първото му участие на фестивала в Сан Ремо, най-голямото годишно събитие за италианската поп музика. Неговата песен "Ventiquattromila Baci" ( “24 хиляди целувки”) печели само втора награда, но по-късно се продава в милиони копия и оглавява италианските класации. Това несъответствие предизвиква доста спорове, и фестивала в Сан Ремо дори става обект на парламентарно разследване. Същата година Челентано основава своята собствена звукозаписна компания Clan Celentano, за да може да си осигури пълен творчески контрол над своята музика. “Stai Lontana Da Me”, издадена през май 1962, е първият запис, издаден от Clan. През 1963, по време на снимки в Монако, Челентано среща бъдещата си съпруга, актрисата Клаудия Мори. Сключват брак на следващата година. Въпреки редовните му участия в киното, критиците не му обръщат особено внимание до преди “Serafino” (1969) – “Серафим”, режисиран от ветерана на комедиите Пиетро Джерми. С “Yuppi-du” през 1974 Челентано прави дебют и като кино-режисьор. Той също така е сценарист, продуцент и играе във филма. Оригиналният саундтрак, също композиран от Челентано, става No.1 в италианските класации, също както и заглавната песен. Следващите десет години са най-успешните в неговата филмова кариера. Комедии като “Il Bisbetico Domato” (1980) (Укротяване на опърничавия) и “Innamorato Pazzo” (1981) (Лудо влюбен), режисирани от Кастелано и Пиполо и с участието и на красивата Орнела Мути, стават мега-хитове в Италия и много популярни и в други европейски страни. Но все пак , неговите следващи комедии са твърде еднообразни; те разчитат предимно на присъствието на красива актриса , а актьорската игра на Челентано обикновено се свежда до гримасничене. През 1985 Челентано написва, режисира, играе и съчинява музиката във филма “Joan Lui”, неговият най-амбициозен проект, алегорична приказка за второто пришествие на Исус Христос. Пренебрегнат от критиката като направена без много усилия високобюджетна музикална шега, филмът е провал и в комерсиално отношение, и певецът изгубва интерес към киното. През 1987 рискува в телевизията със седмично шоу, наречено Fantastico. Челентано се оказва много успешен като ТВ водещ, и почти никой не може да остане безразличен към остроумието му и предизвикателните му коментари. На вълната на успеха, той издава албума “La Pubblica Ottusit? който става No.1 в Италия. Същата година пише и книгата “Il Profeta e i Farisei” ("Пророкът и фарисеите") базирана на преживяното в телевизията. През 1991 издава албума “Il Re Degli Ignoranti”, както и книга със същото заглавие.През 1992 Челентано старатира ново ТВ шоу, Svalutation (Обезценяване), което също става прочуто със своята непредсказуемост и находчиви импровизации. В края на 1994 Челентано прави голямо европейско турне. Въпреки, че италианската преса го обявява за неуспрешно, певецът доказва, че не е загубил популярността си в чужбина. През 1996 “Arrivano Gli Uomini” е неговият първи и последен албум, разпространяван от BMG Records. По късно приема да работи с RTI Music, което е по-близо до идеите на собствената му компания, Clan Celentano, да подпомага италианската музика и изпълнители. Засега Кланът единствената музикална компания в Италия, която е изцяло италианска собственост. През 1998, Челентано се завръща с голям хит - албумът ”Mina + Celentano”, а и следващият му албум “Francamente Me Ne Infischio” (Окровено казано пет пари не давам), базиран на ТВ шоуто, което той се съгласява да води през 1999, прекарва няколко седмици на върха на италианските класации. “Esco di Rado - E Parlo Ancora Meno” (Излизам рядко и говоря още по-малко), третият албум откакто Челентано се завърна към музиката, бе продаден в повече от 600,000 още преди излизането му. Пуследният му албум , издаден през 2003 носи евмблематичното заглавие “Per Sempre" (Завинаги). Нет Фокус

Филмография