Джон Гилермин
John Guillermin
Биография
Джон Гилермин е на 22, когато се уволнява от Кралските военновъздушни сили и започва да снима документални филми във Франция. С надеждата да усъвършенства кинематографичната си техника, младият режисьор започва да изучава холивудската студийна система от „първа ръка” във втората половина на 40-те години. На 24 години се прибира в Англия и дебютира с първия си игрален филм – увлекателния, но не особено оригинален трилър „Torment”. По-скоро рано успял, отколкото гений, Гилермин избира да се придържа към комерсиалното кино и в следващите си два игрални филма „Miss Robin Hood” (1952) и „Operation Diplomat” (1953), създадени през петдесетте години. Бюджетите и приходите от работата му започват да растат с ленти като „I Was Monty's Double (1957), „The Day They Robbed the Bank of England” (1960, с Питър О’Тул), „Tarzan Goes to India” (1962) и „The Blue Max” (1966, с Джеймс Мейсън и Урсула Андрес) - все филми, които се представят в Съединените щати толкова добре, колкото и във Великобритания. Понесен на вълната на успеха от тези проекти, Гилермин се завръща в Холивуд, където през 1968 година заснема детективската история с Джордж Пепард „P.J.”, след което работи с Орсън Уелс в „House of Cards” (1969). След филма, който се превръща в най-високата точка на кариерата му - апокалиптичния блокбъстър от 1974 „Ад под небето” (1974), с участието Стив Маккуиън, Пол Нюман, Уилям Холдън, Фей Дънауей, Фред Астер и Ричард Чембърлейн, - качеството на работата му спада. Във филми като „Кинг Конг” (1976) и „Смърт на Нил” (1978) той е просто един сръчен професионалист, чиято работа е не по-добра или по-лоша от сценариите му. Сред лентите, заснети от Джон Гилермин, си струва да споменем още: "Waltz of the Toreadors"(1962), „Skyjacked” (1972) с Чарлтън Хестън, „Шафт в Африка” (1973) с Ричард Раундтрий, и „Шийна – кралицата на джунглата” с Таня Робъртс. Последният филм на Джон Гилермин бе „King Kong Lives” (1986). За своята работа режисьорът казва: „Знаете ли, не се сещам за нищо по-вълнуващо от хубав филм на голям екран. Ще ми се да мисля, че съм направил няколко такива.”
