Вера Глаголева
Vera Glagoleva
Биография
Родената на 31 януари, 1956 г. популярната руска киноактриса Вера Глаголева всъщност няма професионално актьорско образование. В юношеските си години тя се увличала по стрелба с лък, станала майстор на спорта и се състезавала за сборния отбор на Москва. Снима за първи път в киното през 1974 год. – веднага след завършването на училище. По време на случайно посещение в "Мосфильм", е забелязана от член на снимачната група на филма "На края на света". Ролята на Сима, Глаголева изиграва в буквалния смисъл “по интуиция". Вера Глаголева си спомня първия си опит в киното: "Това беше филмът "На края на света", който Родион Нахапетов снимаше по сценарий на Виктор Розов. Ролята ми беше на едно момиче на име Сима. Такова едно трогателно създание, което се бори за своята любов. Този филм ми е много скъп, не само защото това е дебютът ми – но и защото имах възможността да работя със забележителни - велики! - актьори. В този филм Борис Андреев изигра своята последна роля". Режисьорът Родион Нахапетов бил 12 години по-възрастен от младата Вера. "Аз много добре знаех филмите, в които участва - "Влюбени" и "Нежност" – спомня си Глаголева – и бях малко влюбена в екранния му герой. Изпитвах пред него някакъв трепет, като пред възрастен, сериозен човек, който е 30-годишен и вече е постигнал много в живота си ". Скоро Вера Глаголева се омъжва за Нахапетов и започва да се снима във всички филми на мъжа си: "Врагове", "Не стреляйте по белите лебеди", "О тебе". През 1977 година Глаголева получава покана за ролята на Варя във филма "В четверг и больше никогда" на режисьора А. Ефрос. Независимо от това, че ролята изисквала само органично и освободено присъствие в кадър, играта на непрофесионалната актриса така впечатлява режисьора-корифей Ефрос, че той я кани в своя театър на Малая Бронная. Актрисата отказва (под влияние на мъжа си), и в последствие винаги съжалява за тази неосъществена възможност. Така и без да получи специално образование, Глаголева много се снима. Нейният уникален актьорски типаж – крехка поетичност в съчание със скрита сила и целеустременост, изразителна пластика, точност на "психологическия жест", неординерна и киногенична външност – се оказва много търсен в киното през 70-те и 80-те години. Без да е професионалистка, тя играе много и разнообразни роли. От една страна – поетични натури, не от този свят – като учителката Нона Юриевна в драмата на Нахапетов "Не стреляйте по белите лебеди" и странната пееща девойка в пак неговия музикален филм "О тебе". От друга - твърди, несломими героини – Женка в "Звездопад" на Игор Таланкин, Шура в "Торпедоносци" на Семьон Аранович. Широка известност носи на Глаголева ролята на еманципираната и едновременно женствена журналистка Лена в мелодрамата на Виталий Мелников "Выйти замуж за капитана" (1983). Самата Вера Глаголева смята, че се е “родила” като актриса именно с работата по този филм. Интересно е, че Глаголева получава тази роля съвсем случайно. Тя си спомня: "Там имаше такава ситуация: отначало снимаше един режисьор, но снимките бяха преустановени. После започнаха да снимат друга история. Офицер-граничар си търси жена. И във филма отначало бяха четири героини: едната - учителка, втората - доячка, третата - не помня, а четвъртата - моята героиня, кореспондентка. Но после Виталий Мелников заедно със с Черних преправиха сценария, и остана само една жена - Лена. Мен и Виктор Проскурин ни утвърдиха". Как се случило, че станала популярна актриса, Вера Глаголева така и не получила актьорско образование?. "На мен никога не ми остана време за учене”, обяснява тя. “Непрекъснато работех, и това се оказа по-важно. По онова време Анатолий Ефрос казваше, че на мен това не ми е и необходимо. Всъщност той беше единственият човек от който много бих искала да се уча. За съжаление, съдбата се разпореди така, че той си отиде от този свят много рано". В началото на 90-те години много и успешно играещата актриса Вера Глаголева решава да застане зад камерата, и снима психологическата мелодрама "Сломанный свет" за драматичната съдба на безработните актьори.Изиграва и една от ролите. Вера Глаголева обяснява така своето решение да се обърне към режисурата: "Това винаги ми е било интересно. Очевидно като актриса ми е вървяло на режисьори-личности: Аранович, Мелников, Таланкин. А сценарият на "Сломанного света" съвпадна с моето настроение. Точно по това време се развеждах с Нахапетов, разбирах, че той няма да се върне от Америка. И реших да проверя дали мога да се справя". За съжаление, по вина на продуцентите този напълно професионален филм така и не е пуснат в широко разпространение, и зрителитте го виждат за първи път чак 11 години по-късно. През 90-те години Глаголева продължава да се снима много. Каквато и роля да играе – самотна жена, отмъщаваща на убийците на мъжа си в "Я сама" на режисьора И. Максимчук, директор на банка във филма на Тигран Кеосаян "Бедная Саша", режисьорка в сериала на Дмитрий Астрахан "Зал ожидания" или бизнес-дамата Вера във филма на Ахадов "Женщин обижать не рекомендуется" – всичките й героини са силни духом и самостоятелни. При изиграни няколко десетки роли в киното, на нея така и не й се е случвало да се прояви като отрицателна героиня, с изключение на една ранна роля в криминалната драма "Преферанс по пятницам". Трудно е да си представим Глаголеву в ролята на жена без самоуважение или простачка, но актрисата ни най-малко не съжаляма за това, и смята, че вече има определен имидж, който не иска да променя. Днес изглежда, че времето няма власт над Вера Глаголева. Годините минават, а тя си остава все така млада и женствена. Нейната Вера от "Женщин обижать не рекомендуется" или майора от данъчната милиция Олга Кочкина от ТВ сериала "Маросейка, 12", както и преди, вълнуват със своята крехкост, съчетана с непоколебимост. Нет Фокус
