Биография

Ирина Муравьова е родена и завършва училище в Москва. Учи се добре и мечта й е да стане детска учителка, но започва да харесва поезията, оттам се събужда и интересът й към театъра и решава да стане актриса. По това време любимата й книга е «Моят живот в изкуството» на К. С. Станиславски. Първият й опит през 1966 г. да постъпи в театрално училище завършва с неуспех. На следващата година е приета в драматическото студио при Централния детски театър. Актрисата и до днес си спомня с благодарност своите преподаватели Анна Некрасова, Сергей Соколов, Генадий Печников. В студиото Ирина учи три години, а през 1970 г. е приета в трупата на Централния Детски Театър, където работи 7 години. Играе често роли на момчета: Шура Тичинкин в спектакъла «Сомбреро», Федя Дружинин в спектакъла «2001-й год» (и двете постановки са по пиеси на Сергей Михалков). Получава и други роли, разнообразни по мащаб и жанр: Галя («Димка-невидимка»), Враната («Снежната кралица» на Е.Шварц), Виола («Дванайста нощ» на У.Шекспир), Любка Шевцова («Млада гвардия» на А.Фадеев), Бонка («Сказка о четырех близнецах») и други. От 1977 до 1991 г. Ирина Муравьова работи в театъра към Моссъвета, където участва в спектаклите «Комната» на Е. Брагинского, «Превышение власти» на В.Черных, «Цитата» на Л.Зорин, «Дом на пясък» на Ибрагимбеков, «На полпути к вершине» на П.Устинов, «Дальше - тишина» и други. С особен успех играе ролята на Грушенка в «Братя Карамазови». Успоредно с работата в театъра през периода 1978-1982 г. Ирина Муравьова учи в държавния театрален институт „А. В. Луначарски” в класа на Оскар Ремиз. От 1974 г. И. Муравьева започва да се снима в киното. Първата и роля е в във филма «Чисто английско убийство». По-нататъшната хронология на филмите с нейно участие включва: «Иван и Коломбина» (1975 г.),«Ау!» и «Хочу быть министром» (1976 г.), «Дуэнья» и «Небо войны» (1977 г.), «Москва не вярва на сълзи» (1978 г.), «Лов на лисици» (1979г.), «Ние, долуподписаните...» (1980 г.), «Карнавал» (1981 г.), «Самая обаятельная и привлекательная» (1985 г.), «Необикновено произшествие» (1986 г.), «Артистка из Грибова» (1987 г.), «Руфь» (1989 г.), «Мы странно встретились» (1990 г.), «Милостивые государи» и «Тартюф» (1991 г.), «Когда опаздывают в ЗАГС», «Бабник» и «Соло для кошки при полной луне» (1992 г.), «Эта женщина в окне», «Зефир в шоколаде», «Анекдотиада» и «Новый Одеон» (1993 г.), «Первая любовь» (1994 г.), «Любовь зла» (1998 г.). И. Муравьова се снима и в телевизионни филми: «Страница жизни» (1971 г.), «Разные люди» (1972 г.), «Зерно риса» (1973 г.), «Доктор философии» (1976 г.), «Мораль пани Дульской» (1977г.). Всички тези роли са доста различни, но най-често Муравьова се превъплъщава в образите на наши съвременнички – нейните героини не винаги са положителни, но винаги са ярки, непосредствени, естествени и обаятелни. Особено запомнящи за зрителителите остават Людмила (от «Москва не вярва на сълзи») и Нина Соломатина («Карнавал»). В тези образи най-ярко се проявяват особеностите на нейния талант- обаяние, блестяща артистичност, великолепно комедийно чувство. От 1993 г. Ирина Муравьова работи в Държавния Академичен Малий театър. На прославената му сцена тя изпълнява ред централни роли от руския класически репертоар. Това са Раневская («Вишнева градина» на Чехов), Купавина(«Вълци и овце» на Островски), Аркадина («Чайка» на Чехов), Гурмижская («Лес» на Островски). Актрисата се справя еднакво добре и с лиризма и с острата характерност, чак до гротескност. Простодушната «овчица» Купавина, жестоката и несправедлива Гурмижская, силно чувствителната и ранима Раневская, самовлюбената и алчна Аркадина – всички тези образи актрисата разкрива по блестящ начин и внася в тях и някои черти на творческата си индивидуалност – ярък темперамент и фантазия, умение да се радва на живота и способност да се шегува остроумно. Пре 1993 г. Ирина Муравьова получава званието «Народна артистка на Русия». За изпълнението на ролята на Людмила във филма «Москва не вярва на сълзи» е удостоена с Държавна премия на СССР. Нет Фокус