Биография

Томас Алва Едисън е отговорен повече от всеки друг отделен човек за превръщането на “движещите се картинки” в практичен и печеливш бизнес. Неговият кинетоскоп, създаден през 1894, става първият киноапарат, предлаган в продажба и източник на вдъхновение за водещите европейски изобретатели Робърт Пол и братя Люмиер. Но киното все пак не е главната грижа на Едисън,. Той е преди всичко най-големият световен изобретател с репутацията на човек, успяващ да намери решение на всяка задача, с която се е захванал. След минимално посещение в училище, започва работа като телеграфист в железниците и (поне според легендата) устройва първата си лаборатория в железепътен вагон. Устройство автоматизиращо изпращането на телеграми, става първият от дълга поредица патенти, донесли му слава и богатство. Известен като 'Магьосникът от Менло парк', по мястото на първата му лаборатория, Едисън още от началото се интересува от електричеството и разширяването на полето на неговите приложения. Той разработва електрическата осветителна крушка, батерията, широк обхват от други индустриални процеси. Работатат му върху звукозаписа започва с карбонов микрофон, който позволява на Александър Греъм Бел да усъвършенства телефонът през 1876, а на следващата година води до Едисоновия фонограф, първото успешно звукозаписно устройство. Едисън е бил и майстор в областта на PR-а, и някои негови намеци относно връзка между телефон и и някаква форма на пренос на визуални данни предизвиква хумористичното списание Punch да публикува през 1879 карикатура, която показва семейство в дистанционен контакт с децата си с помощта на 'Телефоноскоп [който] който пренася освен звук и изображение'. След среща с Едуард Мъйбридж и демонстрация на неговия Зоопраксископ през 1888 Едисън обявява, че работи върху апарат ”който ще прави за окото това, което фонографът прави за ухото”, и за първи път употребява терминът Кинетоскоп. Все пак ранните му опити да записва движещи се изображения на подобен на фонографски цилиндър се оказват неуспешни до срещата му с Е. Дж. Марив Париж през 1889, когато разбира, че правилният път е чрез записване на последователни изображения на лента, която се движи пред един обектив. Екипът, който Едисън наема за работата върху този проект е под ръководството на У. К. Л. Диксън. Точно когато кинетоскопа е завършен, човекът който играе най-важна роля в неговата разработка, се скарва с Едисън и напуска. Но това не променя факта, че Едисън поставя целите на изследванията и всячески подпомага работата, дори ако личният му принос във всяко от многобройните му изобретенията не е равностоен. Кинетоскопът – в общи линии машина за разглеждане на филмова лента електрически осветена и задвижвана от електрически мотор, дебютира на 21 май 1891, демонстриран лично от Едисън по време на среща на Националната федерация на женските клубове, на която домакин е съпругата му. Кадрите са записани на тясна лента, с перфорация само от едната страна. През 1892 Диксън и екипът му създават и камера, наречена, Кинетограф, която използва 35 милиметрова лента с двустранна перфорация и вертикално подреждане на кадрите, както и съответстващ й Кинетоскоп. През декември същата година в специално посторена сграда, е изградена въртяща се структура от катранирана хартия и с отвор с капаче, контролиращо постъпващата светлина. Това нещо, което скоро става известно като Черната Мария, всъщност е първото филмово студио в света. А първата публична демонстрация, на обекти заснети в Черната Мария - “Сцената с ковача”, e В Бруклинския институт на 9 май1893 и през юни се подписва договор за производството на 25 такива машини. Но това не се осъществява до март на следващата година, което предотвратява планираната промоция на Световното изложение в Чикаго. След близо година отлагания търговската експлоатация на Кинетоскопа започва през април 1894. Бързо е заснета група нови демонстрационни обекти, между които водевилни изпълнения на танцьорките Анабел и Карменсита, силовия атлет Юджийн Сандоу, и миниатюрни драми като “Сцената в бара”. Отначало Едисън продавал кинетоскопи и филми на всеки, който пожелаел да си купи, но бизнеса скоро бил канализиран от три групировки, които си разпределили териториите: Раф & Гамон, Латамс Кинетоскоп Екзибишън къмпани и Магуайър & Баукус Континентал комърс къмпани. Зали с Кинетоскопи бързо се нароили в САЩ и Европа през през 1894-95, до публичната поява на Синематографа на братя Люмиер в началото на 1896, който предлагал по-добро качество на картината и привличал повече зрители. При сблъсъка с тази конкуренция , Едисън побързал да лицензира прожекционния апарат на Томас Армат, който прекръстил на Едисонов Витаскоп и организирал първите публични прожекции – с огромна рекламна кампания за онова време - на 23 април 1896 в Koster and Bial's Music Hall на Бродуей. През следващите пет години Едисън сякаш проявявал слаб личен интерес към кино бизнеса; а през 1900 бил на ръба да продаде на своите съперници правата върху Американския Мутоскоп и Байографа, преди да се откаже от сделката в последния момент. Появата на Едуин Портър в отдела за разработване на Кинетографа през 1900 довело до повишаване на качествата на Едисоновата продукция за да се стигне до такива забележителни филми като “The Life of an American Fireman” и “Големият влаков обир” (1903) и “The Dream of a Rarebit Fiend” (1906). Но за повечето зрители творението на Едисън вече изглеждало старомодно. Докато съперниците му инвестирали в по-дълги и по-зрелищни филми, Едисън инатливо защитавал намерението си да държи всички важни американски патенти свързани с киното, и безжалостно отстранявал всички новопоявили се в бизнеса. През 1908 той възприел друга тактика и поканил съперниците си да основат картел - Motion Picture Patents Company. Независимо от примирето, реализира слаби продажби и през 1911 той предпочита да инвестира повече в разработката на домашни кинетоскопи, отколкото в нови и по-дълги филми. След като монополът на картела е отхвърлен законово през 1915, е въпрос само на три години Едисън да разпродаде всичките си активи в кинобизнеса, въпреки, че интересът му към новата медия остава силен до края на живота му. Нет Фокус

Филмография