Килиън Мърфи
Cillian Murphy
Биография
Роден в предградието Дуглас на Корк сити, израснал в друго предградие - Балинтемпъл, Килиън Мърфи е най-големият от четири деца. Баща му Брендън работи за Ирландското министерство на образованието, а майка му е учителка по френски. Леля му и чичо му също са преподаватели, както и прадядо му. Мърфи започва да се вълнува от музика на 10-годишна възраст, започва да свири на китара и да пише песни.
Килиън ходи в католическото училище Presentation Brothers College, където се справя добре с оценките, но често си навлича проблеми и е отстраняван. Скоро открива, че творческите стремежи не се подхранват в училище, но въпреки това, той прави първия си сблъсък с изявяването, когато участва в модул по драма на Пат Киърнън, директор на театралната компания Коркадорка. По-късно Килиън описва преживяното като „гигантски възвишено” и „напълно живо” чувство, което ще преследва занапред. Английският му учител, поетът и белетрист Уилям Уол го насърчавал да се запъти към актьорството, но на този етап, желанията на Мърфи за изява са свързани с това да стане рок звезда.
В края на тийнейджърството и началото на 20-те си години, Мърфи се изявявал като рок музикант, свирещ на китара за различни групи заедно с брат си Падрейг. Обсебеното от Бийтълс дуо кръстили най-успешната си група – „The Songs of Mr. Greenganes”, на името на песен от 1969 на друг техен идол, Франк Запа. Мърфи свирил на китара и пеел, като през това време „се специализирал в смахнати текстове и безкрайни солота с китара”.
През 1996, Мърфи записал право в Университетския колеж Корк, но се провалил на първите си изпити, защото нямал амбиции за това. Не само бил прекалено зает с групата, но и разбрал - бързо след записването, - че законите пасват неправилно на артистичните личности. Освен това, сценична версия на „Портокал с часовников механизъм”, режисирана от Пат Киърнън, го провокирала към актьорството. Първата му сериозна роля била в аматьорска продукция на обществото по драма към университета му – „Observe the Sons of Ulster Marching Towards the Somme”, но според Мърфи, първичната му мотивация била да се забавлява и да среща жени, а не да играе. Въпреки това, Килиън започнал да се отдалечава от рока. „Мисля, че има неща като гени на изпълняването. Ако това е в ДНК-то ти, то има нужда да излиза навън. За мен, първоначално тръгна с музиката, след което се трансформира в играта и така стигнах до тук. Винаги съм имал нуждата да стана и да изпълнявам нещо.”
Мърфи преследвал Пат Киърнън, докато не получил дебюта си в Коркадорка през септември 1996 като непостоянния тийнейджър от Корк в „Disco Pigs” на Една Уолш. По-късно, Килиън си спомня: "Бях изключително наперен и нямаше какво да губя, предполагам, че това подхождаше на ролята."
От 97-та до 2003, Мърфи се снима в независими филми, като „On the Edge”, „Filleann an Feall”, минисериите на BBC „The Way We Live Now”. Освен в „Disco Pigs”, Килиън играе в още много пиеси включващи „Много шум за нищо” по Шекспир, „Формата на нещата” на Нийл Лабют и „Чайка” на Чехов. Той смята сценичната си работа като поле за подготовка. През 2001, Мърфи отново влиза ролята си от „Disco Pigs”, но този път на екран, в независимата адаптация на Кирстен Шеридан. Ролята хваща окото на английски ум Дани Бойл, който го избира за главната роля в неговия „28 дни по-късно”, излязъл през 2002, постигнал неочаквано голям успех в Америка и значителен успех на световно ниво. Филмът представя Мърфи пред широка публика за първи път, а ролята му на оцелелия Джим му печели номинации за най-добър пробив на наградите Empire и „Филмовите награди на MTV”. Сайта comingsoon.net пише: „Килиън Мърфи е превъзходна находка ... прави едно преломно изображение на човек разкъсан отвътре от новият свят, в който се е събудил.”
През 2003, Мърфи си партнира с Колин Фарел в независимата ирландска класика „Прекъсване”, поддържащи роли в холивудската драма на Антъни Мингела „Студена планина” с участието на Никол Кидман, Джъд Лоу и Рене Зелуегер и „Момичето с перлената обица” със Скарлет Йохансон, за който Килиън се научил да кълца месо в кланица, за да се подготви за ролята на касапин, въпреки, че е вегетарианец.
През 2005-та Мърфи печели широко признание за двете му роли на злодеи в „Батман в началото” и „Нощен полет”. Първоначално, Килиън се явява на прослушване за ролята на самия Брус Уейн/Батман, но той не смята, че има подходяща физика за супергерой. Въпреки това, пред него е огромната възможност да се свърже с режисьора Кристофър Нолан, който е толкова впечатлен от Мърфи, че му дал поддържащата роля на д-р Джонатан Крейн/Плашилото. Нолан казал пред Spin: „Той има най-невероятните очи и постоянно търсех да измисля подходящо извинение, за да си свали очилата в близките планове.” В „Нощен полет” на Уес Крейвън, Мърфи играе специален агент, тероризиращ Рейчъл Макадамс по време на нощем полет със самолет. Ню Йорк Таймс заявява, че Мърфи изгражда „перфектния злодей” и „бебешки-сините му очи са достатъчно студени, за да замразят вода, а вълчия му поглед предлага свои собствени ужаси.”, а Ню Йоркър пишат „Килиън Мърфи, със своя ангелски изглед, обръщащ се в зловещ, е едно от най-елегантно съблазнителните чудовища във филмите напоследък. За двете роли, Килиън получава множество номинации и позитивни отзиви от критиците.
Следват „Закуска на Плутон” на Нийл Джордан, за който Мърфи отново е широко похвален и печели номинация за „Златен глобус”. През 2006 излиза филма на Кен Лоуч за ирландската война за независимост – „Вятърът в ечемичените полета”, спечелил „Златна палма” на фестивала в Кан през 2006 и превърнал се в най-успешния ирландски независим филм.
През 2007 г. Мърфи се обединява с Дани Бойл във фантастичния „Проектът: Sunshine”, след което романтичната комедия „Watching The Detectives”. Кратко появяване като Плашилото в продължението на „Батман в началото”, „Черният рицар”, след което си партнира с Кийра Найтли и Сиена Милър в „На ръба на любовта”. През 2009 – „The Water” и криминалната драма/комедия „Преследвани”, партнирайки си с Брендън Глийсън. През 2010, Мърфи играе в трилъра „Peacock” заедно със Сюзан Сарандън, Елън Пейдж и Бил Пулман.
Мърфи е женен за артистката Ивон Макгинес от 2004 г., имат двама сина и живеят в Лондон.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}