Емилия Радева
Emilia Radeva
Биография
Емилия Радева е родена на 23.05.1932 г. в Радомир. Когато пристига в София с решението да кандидатства в театралния институт, Николай Лилиев е човекът, който я свърза с Н. О. Масалитинов, за да чуе материалите й и да й помогне в подготовката. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1955). По разпределение е изпратена в драматичния театър в Пловдив, където играе почти 4 години. За да я назначат в София, идва да я гледа специална комисия от Военния театър. Театър „Българска армия” става неин дом през следващите повече от 30 години – от 1968 до 1990. Там работи и съпругът й – известният актьор Любомир Димитров (починал през 2001 г.), с когото са заедно още от студентските години. Двамата имат дъщеря, Катерина, която също тръгва по пътя на родителите си и завършва ВИТИЗ, но след това заминава за Париж, за да продължи образованието си и в момента живее във Франция. Емилия Радева се утвърждава първо и си остава предимно театрална актриса, но името, лицето и гласът й са познати на милиони зрители благодарение на работата й в киното, телевизията и радиотеатъра. Първият игрален филм, в който участва, се казва „Точка първа” и е сниман през 1956 година. През 1959 става член на Съюза на българските филмови дейци, след като предишната година прави силно впечатление с ролята на българомохамеданката Зюлкер във филма „Ребро Адамово” на режисьора Антон Маринович. През 1980 г. е избрана за председател на секция „Актьори” към СБФД. Освен на сцената на театъра на Армията, актрисата гастролира в „Театър 199”, Народния театър “Ив. Вазов”, Сатиричния театър, театър “Възраждане” и др. Впечатляваща и ярка актриса, през годините Емилия Радева създаде на театралната сцена десетки незабравими образи – от Елизабет в “Мария Стюард” до Султана в “Железният светилник”. След пенсионирането си продължава да играе като гост във Военния театър – вече трети сезон участва в постановката на Камен Донев „Финале гранде”. Самата актриса също написа пиеса - "Потеглям вечно сам", по поезията на Николай Лилиев. Постановката се игра с успех в театър „Възраждане”. Междувременно се снима в още много филми както за голям екран, така и в телевизионни. Ето няколко от по-успешните: „А бяхме млади” (1961), „Неспокоен дом” (1965), „Случаят Пенлеве” (1968), „Любовницата на Граминя” (1969), „Иконостасът” (1969), „Не си отивай!” (1976), „Спомен за близначката” (1976), „Матриархат” (1977), „Юлия Вревская” (1978), „Всички и никой” (1978), „Дело 205/1913” (1984), сериала „Дом за нашите деца” (1987) … През миналата година се снима в чуждестранна продукция – във филма на Марк Ривиер „Заекът на Ватанен” (Le Lievre de Vatanen), с Кристоф Ламбер в главната роля. Последната й роля в киното засега е в новия филм на Иглика Трифонова „Разследване”, която й донесе номинация на СБФД за най-добра подържаща женска роля. През 1974 г. Емилия Радева е удостоена със званието „Заслужил артист”, а 6 години по-късно - и със званието „Народен артист”. За приноса си за развитието на българското изкуство и култура е наградена с орден „Стара планина” – І степен. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}