Биография

Роденият в Рим на 8 май, 1906 г. италиански режисьор бе един от първите поставили в страната си началото на школата на неореализма в киното, и ще остане запомнен с по-ранните си, нискобюджетни, снимани от ръка творби, разказващи за живота в опустошената от войната провинция. Син на архитект, Роберто започва да снима кратки филми през 1938, и дори по време на Втората световна война режисира няколко филма, спонсорирани от фашисткото правителство на Италия. Режисьорският му дебют в игралното кино е през 1941 с “La nave bianca”, първият сегмент от “трилогия за войната", следват “Un pilota ritorna" (1942) и "L'uomo dalla croce" (1943). През 1945, предизвиква световна сензация със завладяващия, откровен, “Рим открит град”. Сниман почти изцяло на локации или в реални къщи, апартаменти и екстериори, с отчетливо примитивната си визия, в комбинация с вълнуващ разказ и ярката игра на Ана Маняни, филмът е шедьовър, възвестяващ началото на нова ера в киното. Следват още две изключителни произведения - “Pais& agrave” (1946) и “Germania anno zero” (1947) в същия дух, но постепенно, филмите му стават по-шлифовани и почти романтични по стил. Към края на 40-те години Роберто се среща с холивудската звезда Ингрид Бергман, след като тя му пише колко се възхищава на творчеството му, двамата се влюбват, ражда им се дете, а огромният скандал (Бергман е неомъжена по това време) води буквално до изгонването й от Холивуд. Заедно Роселини и Бергман правят няколко филми(“Stromboli, terra di Dio” от 1949 е най-известния) посрещнати с възторг от киноестетите и критиката, но практически непознати на широката публика. В крайна сметка се женят и им се раждат близнаци, едната от които по-късно става известната актриса и модел Изабела Роселини. Краят на брака им идва през 1957 година, когато Роселини се свързва индийска сценаристка и тя забременява от него. През 1959 идва първият успех пред широката публика от известно време насам: General Della Rovere – филм за Втората световна война, направен с колегата режисьор Виторио Де Сика. През 60-те години Роселини снима няколко исторически филма, заснети с особена точност към детайла, включително и The Rise of Louis XIV от 1966. И въпреки че, доста хора ги намират за прекалено скучни, тези филми също имат своите почитатели. Роселини е автор и на сценария на един филм на Годар, „Les Carabiniers” от 1962 година. До смъртта си на 3 юни 1977, снима предимно исторически филми за италианската телевизия Нет Фокус